Книгата, която споменах, е „Старогръцки легенди и митове“ от руския историк Николай Кун. Написана е през 1922г. и с времето в изданията на руски е изменяла и съдържанието си, и заглавието.
На български е позната в различни преводи, като само в „Наука и изкуство“ излиза цели шест пъти – през 1960, 1962, 1967, 1969, 1979 и 1985 години. През „демокрацията“ излиза още много пъти в различни издателства, но някои от изданията са посъкратени. Дори през настоящата година излиза вече нови два пъти – от „Пан“ и „Хермес“.
Като ученик изгълтах едно от старите издания и си остана едно от най-увлекателните четива за мен. Като сборник чудесни приказки е, и в същото време дава познания, които е редно да има всеки човек, защото културата ни е немислима без тази на древна Гърция и в частност митологията.
Кун, разбира се, преразказва Омир, Овидий и други древни автори, но го прави с такава ерудиция и същевременно на толкова прост и лек език, така сладкодумно, че остава в главата ви завинаги. А боговете и героите не са мумифицирани абстракции, а точно като хората, с всичките им недостатъци, особено при боговете – тщеславие, завист, отмъстителност, похот, понякога и подлост.
Може би заради всичко това тази книга, без никога да е била някое от гръмките заглавия на деня, ще продължи да съществува още много години. Ще продължи да радва, замисля, натъжава и облагородява хората, да ги кара да мечтаят, да ги учи и възпитава по своя си неповторим, простичък, непретенциозен и ненатрапчив начин.
