И езиковите им курсове са като съвременните им коли - хем скъпи, хем некачествени, хем прехвалени.
да ти кажа, в това отношение имах късмет. детето в мамковината - пълна отличничка, с разни медали от международни състезания по математика. и след курса водещият ни събира, говори един по един със всеки родител, и ни вика - по немски е като за между пети и шести клас, по математика - някъде между седми и осми, обаче в шести клас почват да учат френски. и два чужди езика ще я озорят. така че по-добре, от моя гледна точка, е да я оставите пак в пети клас, еюиковия курс беше първия срок на пети клас, сиреч тогава трябваше да наваксва половин година, иначе - година и половина, плюс допълнителен чужд език.
оставихме я в пети клас да си продължи, и я записах на частно при моята учителка, дето мен ме научи на немски /това си беше късмета, тя една баба-пенсионерка, обаче с малкото си допаднаха/. той моя немски е като английския на индийците, ама криво-ляво ме разбират, и аз криво-ляво разбирам какво ми казват. то основното при мен е да ми падне пердето и да ги карам да повтарят, докато ми се изясни. и повечето, след две повторения, почват да разясняват с други думи, така че и те да разберат какво искат да кажат.
та приказката ми беше, че малкото с допълнителните частни уроци успя да докара до около три и половина - четри по немски /по нашата система, немската е обърната, там най-високата оценка е едно/. имаше случки да ходим да се караме по родителските срещи, щото по биология /!/ ѝ пишат една единица по-малко заради лош акцент. и по френски. а като отидохме на родителска среща - там един тиквеник, дето немски не може да говори, какво да говорим за френски, байришки селянин, и като му казах, че не говори немски, щото аз немски съм учил, а той говори друг език и ще ходя при директора, и да видиш как омекна келемето*.
но с половингодишен курс си за никъде, особено за гимназия, където при завършване с дипломата можеш да кандидатстваш във вуз и ти признават ц1.
* мвжду другото, това тука не е прието, тука учителите са на пиедестал както беха у нас в соца. огромен авторитет, /почти/ никой не оспорва решенията им, съответно голям субективизъм може да се възцари. да, ама моята по-добра половинка освен педагогиката от меи-то има и действителен стаж като учителка от около 15 години, и такива знае как да ги постави на място с професионални термини. и като инженер, преди родителската преглеждаше разни ключови думи на немски, че и на листенце си ги записваше, и практикуващите студенти оставаха зяпнали.
ковидът облада мамата на учителското съсловие в бавария - половината се пенсионираха, а половината от другата половина си взеха дълги, ама дълги болнични. стигна се дотам в гимназиите, демек елитните училища, да докарат студенти-практиканти за учители. потрес.
и това 9-10 клас, а после като дойдоха матурите и не питат кой какво е преподавал - има материал, ела да те пробваме. добре, че ние покривахме математика и физика, кака докторка - биология и химия, та изкласи малкото.
най-щастливият ѝ ден беше като свърши десети клас, щото тогава приключи с френския. тиквеникът бил изключително изненадан, че не успял да събере група за матура по френски. тука последниата година не са по класове, а в зависимост от това какви матури са си избрали си правят групи.