Не бива да преигравам, а? ;D
Ето това ти е проблемът, мило. Грешната преценка. Аз съм "беднякът-милионер". Всяко нещо, което ти споменавам тук, в определен период е било част от живота и интересите ми. Руското издание "Вопросы Милинды" стои в библиотеката ми от поне 30 години. Покрай бойните изкуства се интересувах от будизма, а и от историята и изкуството на Изтока. Курикара съм ви споменавал вече тук и преди - има архив, намери. Ачала или Фудо Мио-о, отново покрай бойните изкуства - той е патрон на ямабуши, заедно с горските и планинските тенгу. А тенгу - покрай Йосицуне Минамото. А Йосицуне Минамото покрай "Повест о доме Тайра" - тя на почетно място от 30 и повече години в библиотеката ми. Хейке-моногатари. А покрай нея и Йоритомо Минамото - и книгата му. И Статуята, на която се е молил Кеншин Уесуги, в пещерата, също е на Фудо. А за Кеншин Уесуги, узнах млад кога бях, покрай Шинген Такеда. Рисунката на атаката му срещу Шинген Такеда пожълтя в тефтерчето ми (а ти едва ли въобще знаеш за какво става дума). А Шинген Такеда - покрай "Кагемуша" на Акира Куросава.
И така, още много и много и много. Заглавие по заглавие. Защото си имаш работа с Firmin, все пак. Плъхът, който се храни с книги и знание. Мога цяла вечер да ти описвам асоциативните си връзки и мрежи, които си "плета", откак съм взел да чета и да ходя на кино (преди да чета, дори). Когато Теодосий Теодосиев ти рече, че един ученик в 9-ти клас с високо IQ трябва да е прочел 1000 книги, за теб е майтап. А за мен - животът ми в проза. Тогава нямаше интернет. Знания се трупаха с книги, основно. И всички ставахме "книжни плъхове". Всичко, което излизаше на руски за Япония и Китай, а и за Индия, се купуваше и четеше - Руската книжарница, Градската библиотека.
Така че, мило, хабер си нямаш. За пореден път.