Та, в тази книга ген. Крилов дава блестящ пример за това как, поради незнание или невежество, може да се издаде държавна тайна в полза на военното разузнаване от явни източници - в главата "Дело о «Рюрике» и чертежах 10-дюймовой пушки" - стр. 281. Много е поучителна. Препоръчвам.
"- Вижте какво, господа! - казва строго старият запасен генерал и виолетовото му лице се прошарва изведнъж със сини жилчици. - Голям наивник е тоя, който мисли, че негова милост уж случайно е забъркал сватбите и е дошъл по погрешка при нас. Аз имам всички основания да твърдя, че тоя човек нито е от Белоградчик, нито изобщо е възнамерявал да ходи на сватбата на някакви си Харалампиеви, а чисто и просто се е явил нарочно на нашата сватба. Вмъкнал се е помежду ни да ни шпионира!
- А-а-а! - възкликват уплашено гостите, сепнати от неочакваното откритие на генерала.
- Да ни шпионира ли? - обажда се непредпазливо очилатият господин. - Че от какво ще ни шпионира? Какви сме ние, та да ни шпионира?
- Вие може да сте никакъв - срязва го генералът, - но аз съм запасен генерал, пък и господин Потайников е също полковник от запаса! Като не знаете как стои работата, по-добре не се намесвайте!
- Ама нямаше такъв вид човекът...
- Моля ти се, Милане, мълчи! - озъбва се домакинът и неразумният гост наистина млъква и се отказва от по-нататъшната защита на господина с рошавите мустаци.
Старият генерал сръбва няколко глътки вино, пребоядисва лицето си от виолетово на тъмносиньо, сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност.
- От известно време, господа - заявява той, - комунистите са възприели една съвсем нова тактика. Плъзнали са по сватби, по погребения, завързват познанства с хора от по-отбраното общество и само слушат какво се приказва. В банята да идеш, телякът комунист ще излезе. Ще започне той уж кирта да ти трие, ще те заприказва, ще те пита с какво се занимаваш, какво е мнението ти за международното положение и току изведнъж ще ти изтърси: вие, господине, ще каже, много кир имате. Имам зер, ще отвърне глупакът и хич няма да се сети какво му подмятат. Но който е умен, веднага ще разбере, че има работа с Карл Маркса. Знаете ли какво значат тия думи:
- Вие, господине, много кир имате? Туй значи: вие, господине, принадлежите към мръсната буржоазия. Следователно: я елате при нас да ви изтрием кирта и да ви направим комунист. Както виждате, телякът хем ви шпионира, за да разбере какъв сте и какво мислите, хем от друга страна си върши свободно болшевишката пропаганда, без някой да го закача. Та ето защо и господинът, който беше преди малко тук, се е преструвал само на лапнишаран, а в същност е бил един изпечен комунистически функционер. Разбрал е той, че се жени офицерска дъщеря, научил е навярно, че на сватбата ще присъствувам и аз, и какво ли си е рекъл: чакай, от тия хора ще изтръгна някои интересни сведения. Ами че вие не му ли забелязахте маневрата, когато накара госпожицата да изпее "Гукни ми, гукни, гугутке"? Искаше да види дали сме патриоти и дали държим за българското. Ако някои от вас не бяха настояли да се изпее тая песен, уверявам ви, той щеше да каже: я тогава, госпожице, изкарайте "Интернационала"! А бе, гледам го аз тоя чиляк, все към мен зяпа и ми се хили, а то, виждате ли каква била работата: хвърлял ми е въдицата, дано изтърва някоя артък приказка, та да я съобщи после в Москва. Добре че шпионинът сам попадна в клопката и се пръждоса навреме, иначе щях аз да го открия и да му разбия мордата. Хей, господа, пазете се от комунистите! Внимавайте какво говорите и с кого говорите! Като си лягате вечер, заключвайте добре вратите, пък и под кревата поглеждайте! Тия хора са способни на всичко. Няма да усетите кога ще пламне революцията!
Дълбоко потресени от гениалната прозорливост на генерала, мнозина от присъствуващите потреперват при мисълта, че са седели рамо до рамо с опасния болшевишки агент и че съвсем несъзнателно може би са щели да станат родоотстъпници и пораженци. Има и такива, разбира се, които смятат, че господинът с рошавите мустаци не е бил толкова страшен, че той все пак може да е жител на Белоградчик и да е попаднал по погрешка на чужда сватба, ала никой не смее да се обади, защото старият генерал е непоклатим в убежденията си като Хеопсовата пирамида и при най-малкото възражение от страна на някого би дигнал цял скандал и би провъзгласил и него за смъртен враг на държавата.
- Личеше си той по яденето, че е комунист! Цели мръвки от прасенцето несдъвкани ги гълташе! Конспиратор такъв! - добавя злобно домакинът, който все още не може да се помири с мисълта, че непознатият гост е канибалствувал ей тъй на вятъра в къщата му."