Социалните медии дават на всекиго невижданата допреди няколко години свобода да се изкаже публично от голямата трибуна на безграничния интернет и, както често се случва, по актуалната тема на деня валят милиони мнения, кое от кое по-аргументирани. Улисани в споровете, развихрили се в коментарните полета, сякаш не усетихме кога прекрачихме границата и казусът „Грета” отбеляза апогея на… падението.
Какво ли не се изговори за малкото момиче, започнало „стачка за климата”. Мнозина се заеха пространно да анализират нейния синдром на Аспергер. Те не посвениха да подчертаят, че 16-годишното дете с психични отклонения трябва, така да се каже, да бъде „прибрано” където му е мястото.
Мнозина я отрекоха заради нейното детство – подчертаха, че тя е дете, тя е незнаеща, неопитна, незряла, неразбираща, идеалистично настроена. Безброй много се вторачиха във визуалното проявление – заявиха, че тя е грозна, гневна, крещяща, отблъскваща, противна.
Съвсем немалко пишещи се задълбочиха в темата чия марионетка е тя, защо е кукла в ръцете на умели манипулатори, и кои са тия манипулатори, и какво цели тайният им план. Най-сетне, появиха се и сексуални пожелания по адрес на Грета, колоритно илюстрирани.
Нещо, което пропускаме в този словесен водопад, е тази подробност, че Грета е само едно от много млади момичета по света, които се се обявили в подкрепа на дадена кауза и поради това отнасят порой от бруталност в социалните медии. Те са също деца и са обект на стотици псувни, обвинения, заплахи, сексуални пожелания и публикации с порнография, а също хаквания.
Една от тях е 11-годишната Лили Плат от Нидерландия. На 25 август тя е публикувала видео за пожарите в Амазонието. По това време почти целият свят вече знаеше за тези пожари. Последвалото след споделеното видео е трудно за описване.
В рамките на час под публикацията й се е изсипала лавина от публикации с порнография, всяка със споменаване на детето, разказва майката на Лили. Тя се принудила да помоли поддръжниците на момичето да докладват безбройните обиди.
Лили не е единствена. Други млади момичета, дръзнали да защитават каузата за климата, също са изправени пред потоп от онлайн грубост. Атаките включват комбинация от нападане на акаунтите, засипване с обидни коментари, публикуване на порнография.
И ако деца като Лили са донякъде защитени от това, поради постоянно наблюдение на социалните медии от родителите им, то по-различно е при тийнейджърите. Джейми Марголин, 17-годишна, е друга жертва на виртуална грубост.
„Грозната истина е, че тези момичета ежедневно са обект на най-тъмната и зла страна на социалните медии”, казва Бетани Едуардс – майка на 8-годишната Хавана Чапман-Едуардс. Хавана е чернокожа и редовно получава расистки съобщения, заплахи със смърт и сексуални пожелания.
Защо тези момичета са толкова дразнещи за толкова много хора? Никой не обича да го сочат за виновен, а тези момичета правят точно това. Но психологическите причини за раздразнението са друга тема.
Има нещо друго, което пропуснахме да забележим, улисани в споровете под публикациите за Грета. Грета е дете, млада, неопитна, незряла, незнаеща, неразбираща, идеалистично настроена. А какво направихме ние – възрастните, опитните, зрелите, знаещите, разбиращите – от висотата на своята мъдрост, опит, зрялост и разбиране… се нахвърлихме върху 16-годишно дете.
Няма значение дали се казва Грета, Петя или Ханхун; няма значение дали е на 11, на 16 или на 8; няма значение дали е права или пък съвсем не, дали е със синдром на Аспергер или с черна кожа – ние, възрастните, опитните, знаещите, реалистите – избълвахме срамна каскада от словесна помия върху едно дете. Засипахме я с душевната грозота на „цивилизованото” ни общество.
Социалните мрежи – върхът на технологичния ни напредък, инструментът на абсолютната свобода на словото, въплъщение на мощта на интернет – отприщиха най-тъмната страна на прогресиралото ни човечество. В Twitter, в Instagram, във Facebook хилядите възрастни, опитни, зрели, знаещи, разбиращи и мъдри люде, комфортно сгушени зад своя монитор, безскрупулно се нахвърлиха като вълци върху детето-мечтател, безпардонно хулейки вида й, речта й, здравето й, семейството й, записвайки я с пошлостта си.
През това време технологичните медии пишат за умни домове, умни градове, умни предприятия. А къде са умните хора? Нищо чудно някой ден да се окаже, наистина, че машините са по-добри от нас, защото у тях я няма тази душевна помия, която социалните мрежи разкриха днес.
https://technews.bg/article-119528.html