Може би причината за това е, че цялата вселена се състои от един и същ електрон, който само отскача назад-напред във времето.
А Понтий Пилат би попитал "Що е време?"
Щото някои твърдят "времето е конструкт".
А пък и назад-напред имаш тогава, когато си конструирал и дефинирал стрела на времето. За което ти трябва необратимостта. Но пък ти си имаш само този електрон и той е неизменен като Бог. Както и постоянен в поведението си - банално предвидим - появява се и изчезва и пак се появява ... Нищо променено, нищо което е, а не е било, и нищо, което е, пък няма да бъде. Суета сует.
Прочее, този твой електрон, така описан, противоречи на концепцията за ... време и посока или поне не може да я възпроизведе, пък понеже единствен той, няма и на кого да възложи тегобата таз.
... отделно от това, фактът, че електронът не може да бъде маркиран, прави нелепо твърдението, че той е един същ. Да си представим, че две палави близначета надзъртат през завесата на детското театро. Ако не можете да мацнете с грим нослето, как да разберете кой надзърта втори, трети или пети път. Така и електронът. Ако по някакви си там квантови причини той се появява през пространство-времето, за да изчезна и после пак да се появи, как вие, в залата да разберете, без маркиране, той там, зад кулисите сам ли е или пък с дузина като него палавници.
А сега, за да е по-весело, представете си, че там има маска някаква и децата си я предават едно на друго, за да ви изкарат акъла. Няма как да знаем свойствата, които електронът афишира в нашето измерение, дали са единствени. А може пък да няма в цялата Вселена и два еднакви електрона, а в нашето измерение да виждаме само едно или няколко от повтарящите се техни свойства. Като ... маска. За нашия маскен бал.