Да, пазя ги. Далеч не всички, но по-ценните. Пазя си реферата по теория на множествата, например. Писал съм го в основното училище - някъде около 5-ти клас. Подсетих се за него, щото преди малко жена ми ми разказа, че неин ученик в 5-ти клас и споделил, че е забравил таблицата за умножение и преговаря вечер с майка си. После, що да се мъчат децата, множества вече не се учиха. Както, да речем, и вектори и векторни методи за решаване на задачи в средния курс. Сложни били и те. Ние, специално, учихме диференциално и интегрално смятане от 9-ти клас, че ни трябваше, макар и да го нямаше в програмата. В гимназията съм учил, в УПК и преди него, неща, които в университета учихме след втори, а някои и чак в пети, курс. За куриоз, с тях си вадих хляба и си храних семейството година и половина по едно време. А ти за пореден път иронизираш неща, от които си нямаш понятие. За това и не ти се получава.
Ако трябва, все пак, да ползвам някаква самоиронична метафора, то тази за "беднякът-милионер", в контекста на едноименния филм, ми се види подходяща. Преминавайки през образователната система на социализма, при това през едни от най-добрите и звена, получих образование и с него знания, които са ми полезни през целия ми живот. Младостта ми премина да трупам интензивно знания и умения в определени области. Широки, относително. Е, балет, признавам, не съм играл. Джудо, парашутизъм, айкидо - такива едни, по малко от всичко. В зрели години прилагах, което знам, но не спрях да трупам - и знания, и умения, и опит от прилагането им. Това изгражда и компетентността ми. Както и на всеки друг, без съмнение. Ще ми се много неща да бяха станали по друг начин, но не са. Но за знания и умения и за отделеното им време не съм имал никога повод да съжалявам. За недостиг - да. За излишество - не.
