... а като оставим настрана фукните на оранжевия палячо в Белия дом, примирието е в добрите традиции на китайската стратегическа мисъл - не обкръжавай, изтласквай и не преследвай. Турците дават възможност на кюрдските сили да се оттеглят от района на военните операции, без да ги преследват. Този ход е в съгласие с по-широката им стратегическа рамка - промяна на демографската ситуация в приграничните райони. Ясно е, че кюрдското население ще се оттегли заедно с кюрдските сили, за да остане под защитата им в размирния район, богат на въоръжени душмани. От друга страна, сирийските и, разбира се, руските сили, очертават границите на турските операции на юг. Но и там ще се постигне, най-вероятно, споразумение. От друга страна, кюрдите, "невероятно щастливи от това решение", "ощастливени" от нарцистичния палячо, вече ще си имат едно голямо на ум за това доколко могат да разчитат на САЩ. По естествен начин за тях на дневен ред е да си осигурят закрилата на Сирия и на Русия, като подчинят по-нататъшните си действия на тяхната стратегия на Север, а и на Изток. Дали и как те биха били инструмент на руския интерес в региона е още твърде рано да се твърди. Засега, очевидно, на американците ще им е малко трудно да ги употребят в свой интерес и срещу Асад или руснаците. Ердоган ... Ердоган ще разчита, както и досега, на туркменските милиции, но основно и на възможността във всеки един момент, разполагайки с обществена подкрепа в Турция, да провежда прочистващи зоната операции със силите на турската армия. Да, за етническо прочистване става дума. Защото без доминиращ етнически елемент, единствено с въоръжени отряди, кюрдите не биха могли да осигурят териториална база за каквато и да е държавотворна тяхна инициатива там.