g_ringo
Hero Member
Отговор #531 -: Днес в 19:14:39 »
За ситуацията "когато ти дават жилище" не зная. Не са ми давали. Ти, вероятно, си от ония, дето са им давали и може би затова имаш толкова мили спомени от оноя времена ? (Цялото това 'даване', се правеше именно защото нямаше с какво, дори и с високи заплати, да задържат хората в Радомир - всички се натискаха да се изнесат.)
Даваха жилища без проблем на всички инженери (най-вече на млади специалисти) и на всички квалифицирани работници. Идвахме от цяла България. Един квартал с 10 -15 блока , във всеки от които имаш 2 или 3 приятелски семейства - хора на твоята възраст, с подобни интереси, с хъс да се учат и да се развиват, със самочувствие , че произвеждат нещо уникално не само за стараната, но и за Европа. С проблеми, подобни на твоите, с деца на възрастта на твоето.
С безплатни курсове по английски, с лектории по физика и математическо моделиране (организираше ги колегата Ники, понастоящем проф. Николай Слатински), с непрекъснати гастроли на театри и поп-изпълнители, с лекции на Тома Томов и Димитри Иванов.
Жилищата бяха най-малкото, с което започвахме... Ако ти беше дошъл да газиш с ботуши ръждивата глина на Червена могила и на теб щяха да дадат. Кой знае защо , теб там не те видях.
И така, до 1992... когато всичко се разпадна.
П.С. А автобусите от и за София бяха на хора, които там си живееха, обикновено колеги на възраст и на ръководни позиции.
може би затова имаш толкова мили спомени от оноя времена
За ония времена имам всякакви спомени . Социализмът ни раждаше всичко, включително и безподобни идиотии , които няма как да забравя.
Но тъй като не се жалвам от паметта си, не мога да понасям когато мастити и самозвани историци като твоя милУс оКелбечват близкото ни минало.