Здравчето малко е извън политкоректността на деня днес. Това с поляците и украинците е от предишните години.
Днес в България повсеместно се чества Арилското въстание, и жертвите, които е дал българският народ в него. Да. Честваме жертвите.
Току що се прибирам от мероприятието в чест на 3ти март в забравеното от Бога населено място със затихващи функции в което пребивавам от немного време. В речта дръпната от общинска функционерка се говореше за априлци, Кочо и изгорялите като факли еретици, докарали свободата на България, за да може свободно да живее в Европа. И нито дума за руски войници, опълченци даже, нито Самарски знамена поне. Полит, полит, политкоректно. И явно спуснато от горе в готов текст и прочетено с прекомерен патос. Народът, в лицето на 50тина души гледаше тъпо, и очакваше кебапчетата.
Казаха се и три стихчета от три дечица за свободата и Левски.
Бедна ми бедна Българийо!
На 20 април сигурно ще честваме рожденният ден на кралицата, вместо Априлското въстание, но в това няма нищо лошо.
И то ще е политкоректно.
И въобще що ли не отворя една рубрика за бурният политкоректен живот в забутаното село. Мерна единица на европеизацията на България.