кво опщо има тоа закон с неудачното сравнение с бумеранга?
Едва ли класическата физика може да е причина за объркването на метафорите, то, объркването де, се дължи на непрайлното ползване на езика. Фтоа смисъл, езикът може да се разглежда като бумеранг, който изметкан фпосока към уцелване на некъф смисъл, пропуща целта и се връща при изпращача, нацелвайки го фдесетката.
Не че трябва, но може да се разглежда, ако ни напъне одвътре или искаме да видим докъде може да докараме приказката, щото фмомента немаме нищо по-интересно, скоето да се занимаваме. Аз няам, но ситуацията е динамична, току-виш възникнало нещо...