не се изсулвам, но въпросът е към нея, а отговорът е почти ясен. Моето скромно участие беше да се опитам да конкретизирам как ще изглеждат нейните визии за образование и здравеопазване в един свят, където ресурсите са крайни и ограничени. В някой друг свят, с безкрайни и
1. Не виждам на какво отгоре "Санкта София" е въвлечена в обсъждане на НБУ, след като SvSophia е изложила на 18 с. принципни положения, а не клюкарщини.
2. Калинчо, душице златна, аз вчера какво ти препоръчах, момченце - да седнеш да четеш, четеш, четеш, мислиш, мислиш, мислиш.
Като за начало виж там статистиката за НРБ само до края на 60-те години - колко народ е ограмотен, колко училища са открити, колко висши училища са създадени, колко инженери, лекари и пр. специалисти са се дипломирали (дипломирали тогава не е означавало получили хартийка срещу заплащане!, понеже "парите следват студента") при напълно безплатно образование.
(Даже големите заводи си създаваха ПУЦ, за да си не просто квалифицират, но и ограмотят работниците, понеже нямаше велики частни бизнесмени, наречени инвеститори, понеже са изкупили на безценица държавните предприятия, да реват на държавата да си пригоди общото образование към техните конкретни нужди, щото им се свиди да си бръкнат в джеба.)
При кви, мислиш, "ресурси", каквото и да означава това в главицата ти, в следвоенните години?
А по-малко пиши, повечко мисли, файда ще имаш, зарар йок.