Чак не ми се вярва, че е възможно и че ще го напиша, но за първи път от 2009 насам съм съгласна с нещо, предложено от ГЕРБ - удължаването на срока на “социалната изолация”.
Икономиката не е цел, запазването на живота и здравето на все по-намаляващите българи - това е целта в момента. Зщото икономиката се възстановява, а човешкият живот - не.
Друг е въпросът що е то икономика - непомерно раздутият частен хотелиерски, ресторантьорски, фитнес и прочее (затрили великолепната българска природа) слугинажи ли, или подкрепа за промишленото производство и земеделието?
Съвсем друг е въпросът, че затова съществуват парламентарната опозиция и президентската институция - да искат сведения и да осъществявт контрол над изпълнителната власт, да не говорим за т.нар. прокуратура и главанака й.
Ужасът на социалната изолация е и шанс:
-да си влязат в пътя всевъзможни протежирани “бизнеси”,
-да се озаптят всякакви олигарси и олигархични мераци,
-да си влязат в автентичната роля симулакрумите, които имаме вместо синдикати,
-да се преосмислят здравната и пенсионната “реформа”, ДДС-то върху храни, лекарства, книги...,
-да се озаптят всякакви ДеКаРеВеТа с мераците им да вдигат цени на ток и вода за частни ерепета и веолии всякакви,
-да се положи под контрол безумното и безконтролно ежегодно раздаване на “излишъците” от бюджета,
- да се преосмисли значението на “естествен монопол” и да се разконцесират всякакви частни концесии във връзка с това,
- да се преосмисли социалната “политика” спрямо определени етнически малцинства за сметката на изрядното мнозинство,
-да се преосмисли участието на финансирани от чужбина НПО в управленските решения,
- да се преосмисли участието на България в нефелни съюзи и алианси,
- да се преформулира отговорността на “свободните” и “обективни” медии,
-... списъкът е дълъг и отворен...
It’s up to you this time, да го кажа на атлантическ език :).
Защото може да се окаже, че е последният път, в който нещо наистина зависи пряко от нас.
П.П. Не възнамерявам да влизам в никакви губещи ми времето дебати с когото и да било, независимо доколко го има, или го нема.
Възползвам се от правото си да изложа личното си мнение такова, каквото е в момента. Може да не съм права, макар че обикновено съм права
.
Така виждам нещата, така ги излагам.
Оше повече че съм потърпевша, както и Обичните ми студенти - основно поради административната немощ на административните немощници в “заведението”, в което работя, да ни осигурят пряка конферентна връзка между преподаватели и студенти.
На мен ми липсва, на студентите също - пишат ми.
И липсата на работещи библиотеки, споделиха, им е голяма липса.
Вместо двумилиардно лепене на стиропор, можеше да се потърси ресурс за по-сериозна дигитализация на наличния книжен фонд. Не и от сегашния управленски - на всички равнища - ресурс обаче.