За датите си права, за другото всеки има право на мнение, аз мисля, че религиозните празници трябва да си останат там, където им е мястото - в бита, традициите и религията на общностите.
За фурмите ти завиждам, честно. Обожавам ги. Тази зима си отядох на ирански. Бяха супер.
Имаме всякакви фурми наоколо, благодарение на местната мюсюлманска общност. По същата причина имаме и агнешко :) Като рекох "агнешко" и се присетих, че в едни вече забравени времена пак по рамаданско време се омешах в религиозно-битова общност отиваща от Русе в Кърджали, битово и традиционно на гости на друга такваз. И се напрегнах да го намеря тоз разказ, който навремето го разказвах в стария форум. Те го туканка, за религиозните знаци, така да се каже. Дай Боже такива всекиму, честно и от сърце!
Връщам се една година напролет от Петербург с влака. Обикновено пътешествието е през София, но на Русе някакъв гаров началник пита аз за къде пътувам. За Пловдив! Ами какво чакаш, скачай и тичай в отсрещния влак, той е за Кърджали! Специален, за байрама, няма го в разписанията! Аз съм малко скептична, но на разписанието наистина пише Кърджали през Пловдив, пък и аз имам само една чанта и билет до Пловдив все едно през къде. Озовавам се в абсолютно пуст влак, моят международен си заминава, пък аз почвам да се оглеждам... Остават има-няма двайсет минути, гарата е залята с народ, който щурмува моя влак почти като последния хеликоптер от Сайгон. Аз се скатавам в един ъгъл до прозореца и гледам как нови и нови тайфи атакуват заветното превозно средство, всеки понесъл поне по едно дете или една бохча, ама по-едричка. В купето сме сигурно дванайсет човека, бохчите са метнати или окачени под и над седалките и багажниците, децата се предават на ръце. Аз не разбирам нищо, защото компактната във всички смисли група говори турски. Коридорите се запълват, нови деца се предават в купетата, началник гара отчаяно свири да спрат да се качват, защото влакът все пак трябва да тръгне, но има закъснели и той се предава. Последните тичат и се натъпкват доколкото е възможно. Тръгваме.
Всички си отдъхват, започва преброяване и тук - изненада! Какво е това в ъгъла? А, студентче! И ти ли в Кърджали, чедо? Не, аз до Пловдив! И там е хубаво, потупва ме по ръката матриархът на групата, поглежда часовника и охва. Ами ей сега ще стане време за разговяване, а ние още не сме извадили софрата! Купето се превръща в ресторант, в уреченото време всеки получава фурма (и аз, и аз, няма да ме делят от своите, я!) и след това бабата раздава на всички топла пита и агнешко. Аз се опитвам да река нещо, а тя даже и не ме слуша, байрам е и всички празнуват заедно, никой не брои това дете на кого е! И така стигнахме до Пловдив в ядене, пиене и пеене, защото за танци просто място нямаше. Чантата ми я свалиха през прозореца, аз с труд се измъкнах, благо беше начално купе!
Та после някой като дойде да ме учи на междуверски въпроси ми се ще да го сгриза като онова агнешко!
Сега като гледам, май е от друга България! :t23145: