За крушата и дървото е вярна приказка...
Не знам Асол колко е вярна приказката, но баща му поне е бил в ситуация да взема някакво много отговорно решение.
Дали сам го е взел, дали не - не мога да кажа, но той го изпълни.
Правилно ли, лошо ли, предателство ли, спасение на мира ли - само времето ще покаже, но все пак нещо е направил - фундаментално, променил е историята на страната си, пак не гадая към добро или лошо - нещо е сътворил за историята.
Този хубостник - с какво да го помнят хората?
Сетих се - като лайно, с което може да се замеря Нинова!
И Нинова ще си замине по пътя, е и тя ще е оставила нещо за историята - добро или лошо, но нещо.
Ще дойдат други месии.
Само в съзнанието на фърлящия лайно ще си остане погнусата, че се е навел, хванал го е с ръка и замерил!
Дори ще е забравил омразата си към някаква си Нинова, но никога няма да забрави погнусата си!
Освен ако не е бацеид де, там разумът рядко вирее.
Ако изобщо.