К'о таа?
"Чорбаджи Мичо се навъси,
— Дерби, като ингилизин, не може да каже такива противни думи за султана. Английската политика я знаем: "всичко добро в Туркия, всичко цъфти в Туркия". Аз ти казвам, че Дерби не може да каже такива думи.
— Фратю, така, така, не е казал — потвърди Хаджи Смион.
— Камо да избухне един пожар, да изгори Цариград, та да се отървем веднъж за всякога от тия поганци — обади се Иванчо Дудото, кундураджият, който, право да си кажем, беше новак в политиката.
— Тука за други пожар се приказва, Иванчо — забележи Павлаки сериозен.
— Истинският пожар ще пламне, когато пламне България — забележи господин Фратю.
— Защо ще пламва България? Не ми трябва да пламне България. Да си налягаме дрипелите. Не видяхме ли оня ден каква каша пламна в Заара? — отговори намусено чорбаджи Димо.
— Ти, Фратю, казваш тъй — отзова се Данчо фурнаджият, — защото, когато стане това, ти ще се озовеш на Подумогушой във Влашко и ще викаш оттам: дръжте! — а пък нам тук ще трошат главите! Ти мене ми не говори. Бай ти Данчо пасе хората.
— Напротив, и аз ще бъда тук и ще давам жертви.
— А бе то ако пламне, нека пламне по-скоро. Това царщина ли е? Тя и сега гори, само не дими. Взеха ни ризите от гърба, не смееш да си покажеш носа извън града. Това царщина ли е? Боклук."
:crying_with_laughter-3302:
