Доволен съм от този отговор, но го оценявам като политически. А в чисто емоционален план, не ти ли се къса сърцето, бе Предводителю, да ти вилнеят македонци над бащината читанка? Да ти разправят, че литературната норма на българския език, на който те говорят, бил македонски, равнопоставен на българския? Не ти ли капе кръв от сърцето да ти показват Самуиловата крепост и в най-добронамерения случай да ти разправят, че Самуил наш общ цар? Не ти ли иде да размахаш кирката околовръст, когато поредния изровен артефакт край Охрид го представят като иманентен на автохтонната македонска история, предшестваща с хиляда години българската? Ако не страдаш по описания начин, Предводителю, ти просто не си патриот, а космополит! Ето така.
на мен не ми трепва сърцето от нищо, което си написал, аз не съм патриотка, смятам целия свят за добро място
но все пак има едни неща, които докосват ума ми ,за добро, или за лошо
когато патриотите наричат общото ни място "територията"и "свинщината"
когато емигрантите ни казват "вие"
когато на Никулден минавах покрай градското тържество ,засвири химнът, спрях, спряха и други, но повечето не спряха
когато функционалната неграмотност се увеличава всяка година
когато 30% от българите са ваксинирани, а останалите вярват в конспирации и купуват сертификати
когато здравният министър дава медали, а тридесет хиляди вече не са с нас
когато слушам непрекъснатия хленч на нацията
когато два милиона българи са по широкия свят, но ние се мъчим да издигнем все по-високо стената на страдащата ни балканска душа, никой да не припари и ние да не видим къде е светът
това ме тревожи и ако новото управление направи бързи крачки за решаване на проблема с Македония, ще имам някаква надежда