2008 за енти път я прекарах в компанията на сив тамбовски вълк.Преднамерено и заслужено.Но имаше краен срок.За отбелязване е че когато модерацията бе по-свбодна, либерална, дори(нямаше адреси....после пък можеше да посочиш фиктивен- по едно време ползвайк такъв на техническата поддръжка, след това посочих мейла на арменският католикос) тонът се саморегулираше от първите седем години.....последните седем месеца през седем секунди ми идеше да псувам, поради невъзможност да забия глава в лицето на задника отсреща. И не е рецидивираща характеропатия. Не че нямам цял букет.Просто тенденцията дисциплинирани от ченгета провокатори стана повсеместна.