за трихсет години сме затънали в правна макулатура.Не поправки-ще трябва изцяло нови материални закони.
Това е едно старо идейно течение което е завладяло целия свят.
Отдавна сме забравили каква е била целта на законите и правоприлагащите органи.
Понятието морал е подменено със закон, справедливост с правосъдие.
от времената когато "конституцията" и назателния кодекс са се побирали на един папирус.
С годините регулациите обхващат все повече ежедневни човешки дейности и в крайна сметка ги обявяват за неприемливи и ги санкционират по административното законодателство.
От администравни регулации постепенно ги приравняват с криминални и наказанията стават по-тежки.
Същевременно гилдията в правораздаването е запазила своя интерес непроменен, вместо точни и ясни клаузи срещаме "от 3 до 5 години или условно" - преведено на човешки език ако подсъдиямият извади от "5 до 3 кесии злато или товар злато".
Всяка такава система се стреми да е самодостатъчна и да решава предимно собствените си проблеми.
Здравеопазването се занимава предимно с проблемите на медиците и лечебните заведения, болните ако остане време.
МВР и БА с облеклата и заплатите на служителите.
Образованието с правата и заплатите на учителите, а учебните програми е оставило на НПО активисти.
Където и да погледнеш институциите се занимават предимно в съзерцаване на пъпа си и това не е само наш проблем.
Разбира се ние си имаме местна специфика обослувена от местните почва, климат и семена ( население).