Ингланд, Ингланд, май Ню Рашъ!
Разговорите за времето въщност никога не са за времето - те са опипване на почвата доколко събеседниците се възприемат и доколко имат интерес от общуването си. Джереми Паксман май го беше описал доста добре в една книжка.
Благодарностите са друга мистерия, разнищването на която отнема време.
Благодарността е задължителна, но начинът на изразяването ѝ може да казва неща от "Баси и некадърната работа, животно некомпетентно" до "Много добре се справихте, възхитен съм".
Сичкото това само с 1-2 изречения.
Прочее, добрата стара Англия изчезна, има отделни, все по-малки анклави, където може да се чувстваш като в Мидсамър мърдърс, но и те намляват прогресивно.