най-обичам смотаняци,дето ме са устискали на суровата среда у нас и са се изнесли в чужбина гастарбайтери да ми броят чашите преди още да си сипя първото двойно за вечерта.....на третото може и даа подмина великодушно заяждането за ала,но трезв кат краставичка след 12 часа работен ден съм зъл
аз съм тук,дрисльо. и дори не знам що стоя. и дори оправдавам правото ти да избягаш. но още един път ми даваш акъл от подреденият ти в друга страна от друго общество дом, плужек,ще те напсувам на майка. сега вече млже да си сипя шървото двойно.
сори, че се намесвам в разговора ви с онци, макато майцепродавец държа да отбележа, че "устискването на суровата среда у нас" хич не е некъв героизъм, особено след 30, а обречена кауза, в една или в друга степен, при която неква хармония е трудно постижима, ако изобщо.
"правото да избягаш" винаги е било част от съвременния начин на живот, поне последните 100-150 години.
за територията не е било особено приложимо между 1945 и 1990, ма особено след 2007 не е проблем.
изправени пред алтернативите, хората обикновено избират най-доброто за себе си според личните обстоятелства. и гласуват с краката си.
относно даването на акъл от разстояние съм съгласен.
и то може би щото за даващия акъл е донекъде травмиращо изобщо да коментира как практични и лесни за осъществяване неща са част от ежедневието другаде и непостижим блян на територията
