Сетая Брат
Видях някъде преди малко, че певицата, изпяла любимата ми като дете песен от “Флашданс”, се е възнесла вчера внезапно (на 63), та за пореден път се запитах: кога точно ще бъде възможно да се проведе нормален разговор относно зачестилите внезапни възнасяния на всякакви известни и неизвестни люде? В смисъл, колко още може да продължават увъртанията, отбягването и цензурата на нещо, което вече стана очевидно?
Ами че то напоследък просто няма ден без някаква такава вест - или внезапно се е случило най-лошото, или пък някой трябва да прекъсне кариерата си, защото здравето му внезапно се е влошило. Едно време мислех да си водя списък с тези работи, но после се отказах. Първо, че никога няма да бъде доказана недвусмислена връзка между Ситуацията сега и Онази ситуация, и второ, не исках да изпадам до положението на пишман гробарите отпреди година-две, дето с ентусиазъм брояха ковчези в ефира.
Обаче все пак ми прави впечатление.
. Прави ми впечатление, че напоследък чувам прекалено често за млади и здрави познати, които се възнасят в съня си или отключват автоимунни състояния, или слагат байпаси, или развиват агресивни болести…
. Прави ми впечатление, че децата споменават за зачестили отсъствия и припадъци в училище, като например онзи ден, когато съученичка на Балеринчето губи съзнание и последвалите прегледи показват проблеми със сърцето. (Съученичката сега ходи на училище с някакъв сензор, дето денонощно следи сърдечната дейност).
. Прави ми впечатление, че хора, с които работя от 10 и повече години, излязоха от строя почти едновременно. Един полски колега спря да чува (малко след като шефът му получи удар), един канадски колега спря да помни, шепа други изобщо спряха да работят и така…
. Прави ми впечатление, че от известно време насам се налага да обяснявам по двайсет пъти едно и също нещо на хора, които доскоро имаха чудесни умове, и че става все по-трудно да се върши работа.
. И макар да не си водя списък, прави ми впечатление и вълната от необясними проблеми при известните:
— Преди няма и седмица добре известната радиоводеща в Сидни (Jackie ‘O’, 47) обяви, че след почти 30 години в ефир се оттегля от прайм-тайм сутрешното си шоу (с договор за милиони) за неизвестен период от време, тъй като от месеци имала грип и не можела да се възстанови. Даже се влошавала.
— Друга популярна австралийска радиоводеща - Kate Ritchie, 43 - през октомври обяви, че се оттегля за неопределено време от шоуто, което води от 2014 насам, за да се фокусира върху семейството и добруването си.
— Steve Graham, водещ на сутрешната програма на TripleM Newcastle в продължение на 20 години, от 03.11.2022 вече не е в ефир.
— Друг популярен радиоводещ (имам слабост към тази медия) - Tim Gough, Англия, 55 - в края на октомври получи сърдечен удар, докато водеше сутрешната си програма.
— През февруари 2022 от “масивен сърдечен удар” неочаквано почина Steve Black, популярен спортен треньор в Англия.
— През ноември 2022 неочаквано почина 28-годишната Heather Anderson, шампионка по ръгби (Австралия).
— През март 2022 неочаквано (по време на ваканция в Тайланд) почина Shane Warne, австралийска крикет легенда, на 52.
— През август 2022 неочаквано почина британският велосипедист Rab Wardell, на 37, два дни след като спечели шотландския шампионат MTB XC.
— Преди ден-два неочаквано почина английският филмов продуцент Tim Beddows, на 59.
И така нататък, и така нататък. Това са само няколко случая в Англия и Австралия за последните месеци, без да броим неврологичната парализа на Джъстин Бийбър и микроинфаркта на жена му, или “неконтролируемите мускулни спазми” на Селин Дион, заради които тя спря да работи през 2021, или сърдечните удари в българското медийно пространство, или ранното пенсиониране на Брус Уилис и прясната му диагноза “афазия”…. Ако човек седне и наистина се задълбочи в останалите подобни внезапности по света, ще се хване за главата.
Разбира се, много от тези случаи са случайност. Други си имат логично обяснение. Трети са провокирани от придружаващи болести и скрити причини, а четвърти, пети и дори шести нямат нищо общо с нищо. Но на мен все пак ми правят впечатление, тъй като са прекалено много и прекалено често. Дали обаче по тези въпроси вече може да се говори или още не е позволено - това е, което ме гложди.
Ако например сложа тук статията на “ДейлиМейл” от 24.11.2022, в която един от главните кардиолози на Ню Саут Уелс, Ross Walker, казва, че терапиите с новата и революционна генетична технология трябва да бъдат спрени, ще бъда ли маркирана като разпространител на дезинформация? Д-р Уокър, който по съвпадение преди 2 години беше радостно възбуден от същата тази технология, сега твърди, че се наблюдава “увеличаване на сърдечните заболявания като пряко следствие от преяждането с моркови”. Споделя още, че държавните власти вече не препоръчват допълнителни зеленчукови нектари на хора под 30-годишна възраст, заради рисковете. В статията има и интервю с 18-годишна австралийска ученичка, която от 6 месеца се опитва да си излекува сърцето, пострадало при акцията за спасяване на животи. Било задължително да изяде 2-3 моркова, за да се яви на годишните си изпити, но понеже влязла в болница още след първия морков, така и не опряла до тях…
Прочитайки такава смела статия и такива дръзки думи на първа страница в едно от главните средства за дезинформация, аз се обнадеждих, че може би цензурата по темата е отпаднала и най-сетне тя ще бъде обсъдена по нормалния начин, но не съм сигурна все още, затова реших да не рискувам. По-добре да си говорим с инфантилни морковени гатанки, отколкото изобщо да не си говорим.
Но наистина се надявам скоро общественият ступор да изчезне и миролюбиво да се изясни защо на някои хора хич не им понася почерпката с морковени мъфини и как може да им се помогне.