Всеки ден - ама наистина в.с.е.к.и. ден - аз се заричам да не се занимавам повече с мeдикалната лудост. Да не я мисля, да не пиша за нея, да не казвам нито думица по въпроса. Причините за това са много, но най-вече защото се изморих и защото темата ми причинява дискомфорт - както физически, така и психически. Всички тези злокобни графики, статии, учени, статистики, закони и видеа, които се леят отвсякъде, застрашават добруването ми и задействат инстинкта ми да се скрия, да стисна очи и да запуша уши. От друга страна обаче не го направя, защото е в конфликт с природата ми. Не мога да вирея в хаос и в мрак, но и не мога да се прeструвам, че те не съществуват. От години се опитвам да игнорирам тъмната страна, но не става. Нищичко не мога да игнорирам, ако вече го знам и затова напълно споделям библейското мнение, че блаженството е за невежи.
Колкото и да се заричам да не следя новини, те се сипят отвсякъде - от разговори с познати, от Фейсбук и дори от рецептите за свинска пача в интернет. Освен ако не заживея в пустиня или пещера, все отнякъде ще ми се изпречи някоя новина-грозотия. Като например обнародваните вчера данни от австралийската Национална служба по статистика или пък публикуваните наскоро резултати от пандемичните хоспитализации… Ето, днес се провалих в игнорирането на лудостта, затова ще си запиша тук туй-онуй и утре ще опитам отново.
Започвам с някои от фактите, любезно предоставени от Националното статистическо бюро на Австралия, и после продължавам с разни други факти:
➡️ За целия период на пландемията Австралия отчита общо 2.556 смъртни случая вследствие на Болестта.
➡️ Процентът смъртност е най-висок в щата Виктория (1557 случая или 60% от всички), където от две години се вихри интензивен медикализъм, следван от Ню Саут Уелс (864 или 30% от всички). В останалите 6 щата случаите са общо 135.
➡️ Само 10% от всички смъртни случаи са при хора на възраст под 60 години. Болшинството е при хора на възраст 80-90.
➡️ Болестта е записана в смъртния акт като единствена причина при едва 8.6% от всички случаи. При останалите към нея вървят и вече съществуващи тежки заболявания, като например рак, сърдечно-съдови проблеми, диабет и т.н.
➡️ При 38.6% от пандемичните смъртни случаи имаме хора, междувременно болни от рак, при 20.5% - сърдечно-съдови проблеми, 12% са били с деменция, а 9.6% - с фрактури от падане.
➡️ Средната възраст на починалите от Болестта е 84.3 години при родените в Австралия австралийци, 91.8 години при родените в Източна Европа и 74 години - при родените в Югоизточна Азия. (За справка - според Националната здравна служба средната продължителност на австралийския мъжки живот е 78 г., а на женския - 84 г.).
Не е нужно човек да е някакъв велик математик, за да изчисли набърже, че за две години в Австралия от Болестта (само от нея) са се споминали грубо 200 човека в недобро общо здраве, малко от които на възраст под 60, а болшинството на възраст, надвишаваща средната продължителност на живот в страната.
Някой тутакси ще кресне: “Да, ама това е в Австралия, тук при нас хората мрат като мухи и болниците преливат”, което веднага води до втори набор от факти, публикуван на 25.01.2022 в рецензираното медицинско списание PLOS Medicine и препечатан от много мейнстрийм научни и ненаучни медии (включително австрийския ежедневник “Krone”). Според този набор от факти, тежкото протичане и леталният край на Болестта са пет пъти по-вероятни при хора, приети и лекувани в болница (статистиката е за Англия).
В стремеж да смекчат тези неособено ласкави за болниците резултати, “учените” добавят, че това вероятно се дължи на способността на Болестта да тлее дългосрочно. Тук обаче идва на помощ друга прясна статистика от Америка (валидна за много други държави, вероятно и БГ), която разкрива следната картина:
➡️ В много болници на болните от Болестта са отказвани елементарни права като например вода, храна и срещи с близки, което значително снижава шансовете им за подобряване.
➡️ В много болници пациентите биват приемани в специално предназначени за лекуване на Болестта отделения, като това приемане понякога се случва против волята им и въпреки съвсем различния повод за постъпване в болница (катастрофа или друго общо оплакване).
➡️ В много болници протоколите за лечение на Болестта (спуснати от СЗО) включват комбинация от медикаменти, позната в медицинските среди като “евтаназия коктейл” - морфин, фентанил, мидазолам. В същите среди е знайно още, че всички тези медикаменти потискат респираторната дейност.
➡️ В много болници протоколът за лечение включва механична вентилация и курс с лекарството Ремдесивир, въпреки че това е опасно и неефективно при хора с остра респираторна недостатъчност. Според д-р Elizabeth Lee Vliet и проф. Peter McCullough (професор по кардиология и вътрешна медицина към Тексаския университет), обдишването с вентилатор убива 84.9% от жертвите на Болестта в рамките на следващите 96 часа, обикновено от баротравма.
➡️ Болниците получават 20% “бонус” за тестване и диагностика на Болестта, който се начислява върху сумата за лечение на същата.
➡️ Болниците получават допълнителен бонус, ако лекуват Болестта с Ремдесивир, въпреки че през 2014 лекарството е било използвано срещу Ебола и обявено за неефективно антивирусно средство. Никой не знае защо през 2020 то е получило спешно одобрение за лекуване на Болестта и е настанено в протоколите.
➡️ В Америка болниците получават грубо 100.000$ за лечението на всеки болен от Болестта, без да е ясно с какво точно той заслужава това по-специално финансиране и внимание. (Подобно е положението навсякъде по света).
И накрая, няколко допълнителни международни факта, свързани с горното:
➡️ В канадския протокол за лечение на Болестта често пъти присъстват комбинации от опиоиди, бензодиазепини и антихолинергици, които не вършат никаква работа при вирусни и респираторни инфекции, но лесно могат да убият слон при неправилна дозировка.
➡️ В Англия още се дебатира върху ексесивното извънболнично предписване на препарата Мидазолам (освен прилагането му в болниците), действията на които включват седация, възпрепятстване на дишането, загуба на съзнание, забавяне на жизнените процеси. Към април 2020 в страната са написани 38.352 рецепти за извънболнично лечение с Мидазолам, докато през предходни години броят на рецептите е бил средно 15.000. (Справка - леталните инжекции за осъдените на смърт в американските затвори съдържат следното: Midasolam (седатив), Vecuronium bromid (мускулна парализа), Potassium chloride (спиране на сърцето).
➡️ В края на 2021 правителството на Нова Зеландия одобрява така наречената “доброволна евтаназия” на пациенти с Болестта, за които докторът смята, че няма шанс да се излекуват. Всеки доктор, приложил смъртоносната инжекция по този параграф, получава $1,087 от държавата.
-----------------------------------------
Ето - както всеки път, така и сега, след написването на този текст желанието ми за живот спадна с 15% и главата ме заболя. Само камък би останал равнодушен пред мащаба на такова зло и само наивник би вярвал, че то просто ей така утре ще свърши. Хубаво е, че “мерките” падат и факти като горните излизат наяве, но като знам колко по-зли стават злите хора, когато не става на тяхната, ослушвам се за финалната ария.
П.С. Наред с графиките прилагам и гордото изявление на едно българско докторче в чужбина, подробно описало протокола на “лечение” на Болестта. Имам и името на тоя експерт, но нали съм благородна, ще го спестя. Ще се пробвам да спестя и името на Болестта, че ФБ се превъзбужда, като го мерне някъде..