я да се оплача. аз съм потърпевш. то винаги като се скараме с жената, и тя като пита нещо от рода на 'ти къв си бе' и аз отговарям 'потърпевш', ама сега наистина. малко като във вица за руските войници в донбас и в крим.
та: пребиваваме, значи, в старата загора от десет дена. дойдохме да видим малкия юнак, той си се държи прилично, сиреч в подобаващи пропорции спи, яде, реве и извършва каквито там телесни функции си требе. и расте детето, а бе въобще супер си се държи.
да, ама на четвъртия или петия ден аз се разкашлях. при което тутакси бях отделен от бебока, а съпругата си взе друга стая, да не се зарази. а аз бях обвинен, че пия много студени бири. е, аз си ги пия де, ама...
на следващия ден и тя се разкашля, и точно като смяташе да освободи втората стая и да си дойде при мене да си кашляме двамата, се разкашля и малката, дето си беше при кака, та тя се прехвърли при мама.
малко температура, сменен глас, отпадналост общо-взето не почувствах, даже си бачках нормално /е не по 8, по 4-5 часа дневно/. всички така.
вчера отиваме да се тестваме, щото трябваше днес да сме в софия /малкото въобще хал-хабер си няма от столицата/, а утре да летим. и сърпрайз - положителни. сега 10 деня сме още закеркенечени, щото в бавария може карантината да е 5 дни, ама тука е 10.
оказа се, че сме короновани сичките.
промених датата на билетите. сега тормозим зетя и голямата да пазаруват. ние пазим стаите.
пс. а се оплаквам, щото си спомних паролата :)
