Много се говори за петрола, но газьолът, т.е. един рафиниран продукт, също е много важен. Защо? Защото ние практически вече нямаме рафинерии в Европа. Изнесохме ги в други страни, казахме си: “замърсяващи са, не ги искаме”. А ето че, Русия е много голям производител и износител на газьол. На рафиниран петрол. Ние имаме азотни торове. Знаете ли, че взехме решение да спрем или да намалим значително употребата на фосфатни торове, защото действително има цяла серия от екологични последствия. Добре, азотни торове, но те се произвеждат от Русия. Всъщност имаше две страни, които бяха големи производители - Украйна и Русия. Вече не говорим за Украйна, защото мощностите са унищожени, но Русия остава много голям производител. Какво правим между другото? САЩ решават повече да не купуват руски петрол, но продължават да купуват руски торове. И САЩ казаха впрочем, че не могат да се лишат от руските торове. Тъй като не могат да се лишат от своето селско стопанство, продължават да ги купуват. На следващо място има цяла серия метали: никел, алуминий, сребро. Това са малко известни неща. Ние имаме инертни газове, които се използват в производството на микропроцесори. Аргон, неон и т.н. Тези газове до голяма степен се доставят от Русия. Русия не е единственият доставчик, но е важен доставчик. Има страни, които казват: “добре, съгласни сме, ще прилагаме ембаргото, повече няма да продаваме микропроцесори на Русия”. Да, но те си дадоха сметка, че ако Русия повече не ни доставя газ, няма да можем да произвеждаме микропроцесори. Така че те влязоха в преговори с Русия, за да ѝ кажат: “Вие продължавате да ни доставяте тези инертни газове, а ние ще продължим да ви доставме микропроцесори”. На следващо място, дървеният материал. “ИКЕА” реши да спре да купува руски дървен материал. Но ако “ИКЕА” реши да се снабдява от дървен пазар извън Русия, ще трябва да плаща с 25-35% по-скъпо. Това е като с шистовия газ, който плащаме по-скъпо на американците днес. Имайте предвид, че за петрола, както и за шистовия газ, американците, ще възстановят производството си от 2019 г. едва през 2024 г. Така че те остават доста под продукцията си, защото на двата им сектора - петрола и шистовия газ в САЩ - бяха нанесени значителни щети от Ковид-19. Така че съществува този проблем. Да добавим още нещо между другото. Да вземем газа. Или газ от газопровод, който идва от Русия, или втечнен газ от САЩ, който трябва да се регазифицира. Дори не засягам въпроса дали имаме мощности за регазификация, знаем, че нямаме и че ще са нужни между три и пет години, за да ги изградим. Но да допуснем, че ги имаме, какво би означавало това? Това би означавало, че ще заменим газа, който се продава за 400 долара за хиляда кубични метра, руския газ, за газ, който се продава за 1000 долара. Това ще се отрази на цената на бензина, на цената на газа, но също и на цените на промишлените стоки. Защото газът, разбира се, се използва в домакинствата за готвене, за отопление и т.н., но къде също се използва много? В металургията - без газ няма металургия; в производството на пластмаси - без газ няма пластмаси. Тапицерията на столовете, ако щете, всички тези пластмасови материали повече няма да ги има. Хлебните изделия? За хлебните изделия са нужни пекарни - за тестените изделия, за хляба, разбира се, за сладкишите - нужни са пекарни, за да се произведат. С какво работят тези пекарни? Главно с газ. Тоест, добре виждаме, че спирането на газа или просто значително поскъпване на цената на кубичния метър, ще има огромни последици върху цялото производство в Европейския съюз.
https://glasove.com/intervyuta/zhak-sapir-evropa-shte-pomogne-na-indiya-i-rusiya-da-pechelyat-ot-petrola-a-nie-shte-obednyavame