Евроатлантическият планктон повтаря под път и над път мисълта на Чърчил, че нямало по-лоша система от демокрацията, но друга не познавал. Намерих и друга негова мисъл, която по-ми допада: "Най-добрият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средностатистическия избирател."
Чърчил греши, но индиректно е прав. Греши, защото демокрацията е най-добрата система за класово самоуправление, но е прав, че е най-лошата, когато изкуствено се налага за всички. Демокрацията винаги е класова и работи прекрасно за класата, която обслужва. Неслучайно гърците са я определили като равна мярка за равни хора. Ей в туй "равни хора" се крие проблемът с демокрацията. Като класов инструмент тя не може да засяга равно класово неравни хора. Робовладелската демокрация работи прекрасно за робовладелците, феодалната демокрация работи прекрасно за феодалите и т.н. Проблемът на либералната демокрация е, че просветителите, нарочно или по незнание, я обявиха за класово универсална. И трябваше да минат почти два века, за да им каже Ленин за какво става дума. И болшевиките бяха единствените, които открито и справедливо обявиха, че тяхната демокрация не е за всички, а само за определена класа.