"Семен Новиков, Ибанес, Кимиа Ализаде, Магомед Рамазанов с медали за
България. Българи-юнаци, ама не съвсем.
Защо ли успехът им ме изпълва с тъга, а не с патриотична горост? Защо
ми звучи като реквием на славния някога български спорт?
Монреал 1976-а, Москва 1980-а, Сеул 1988-а…
Вярно, стар съм, щом ги помня и щом сърцето ми трепва при спомена за
Таня Богомилова, Петър Лесов, Янко Русев, Александър Томов, Стефка
Костадинова, Йорданка Донкова и великите БЪЛГАРСКИ шампиони…
Стар съм, да, но какво ни донесе "новото" време на прогресивизъм и
отродителство?!
Ибанес, това ни донесе, да ни е честит и да свикваме, щото генералната
цел е малката ни земя съвсем да се обезбългари.
И с носталгици като мен да изчезне споменът даже, че е имало и други
времена, чест българска, хармонично развитие и изграждане на
талантливи и атлетични българчета – от физкултурния салон в училище до
стълбичката за награждаване по олимпиадите…
…Тези хора, новите ни "медалисти", дори не поназнайват български език.
Не се и стараят. И треньорите им са чужденци
Следващия път, ако някоя друга държава се бръкне повече и плати, ще се
състезават за нея, не ли?
Инвестираме в модела Лудогорец, в отбор на наемници и бежанци, а не в
детско-юношески школи.
Къде са българските момчета и момичета? Къде са "олимпийските
надежди? Даде ли им някой шанс? Те по-калпави ли са от иранците,
кубинците, руснаците и украинците?
Вместо да ръсят демагогски поздрави към Ибанес и Семен, политиците ни
да се стреснат и да наведат глава от срам!
И на спорта му разплакахте българската майка юнашка."
https://pik.bg/недялко-недялков-ибанес-кимиа-магомед-къде-са-българските-момчета-и-момичета-и-на-спорта-м-news1242264.html