Празничната пиротехника уби 600 птици само в един малък градНовогодишната вакханалия с гърмежи, зари и фойерверки е коствала само в един български град тази година 600 птичи трупа. Данните изнесе "Зелени Балкани". Колкото са убитите животни общо тази година, а и всяка при този тип българско празнуване, едва ли някой може да си представи дори.
Информацията касае Копривщица. Птичите трупове са аутопсирани, връзката между смърт и фойерверки става видна именно при аутопсията – фаталното следствие се дължи на кръвоизливи от стрес. Ето по-подробно съобщението на неправителствената организация:
"В първия ден на новата година, в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" бяха приети, общо 606 планински чинки, 591 от които – мъртви. На 1 януари загрижени граждани ни подадоха сигнал за масова смърт на дребни пойни птици край Копривщица.
Екип на Зелени Балкани отпътува за мястото, където установихме, че се касае за стотици пострадали планински чинки. След направената в амбулаторията на Спасителния център аутопсия на мъртвите чинки, всички ветеринарни специалисти на Центъра са единодушни, че се касае за смърт, причинена от стрес. Това доказаха масивните кръвоизливи в областта на коремната кухина и по черепите на птиците. Факт е, че масовото използване на пиротехника по време на новогодишните празници причинява стрес и застрашава живота на животните – както домашните, така и дивите, а и не в малка степен и на хората, които безразборно и неконтролирано ги използват".
Конкретно планинската чинка (Fringilla montifringilla) е защитена по силата на Закона за биологичното разнообразие. Тя е в световния червен списък - „незастрашен вид“, но с намаляваща популация.
"В градовете и селата най-потърпевши са горските ушати сови, забулените сови, кукумявките", коментира пред БТА ветеринарят Руско Петров. "Тази пиротехника с годините става по-мощна, с по-голяма звукова и светлинна чувствителност. Освен това в последните години хората предпочитат по-гористи места за живеене и празнуване, като по този начин се доближават до дивите животни, на които тези шумни празненства вредят", добави той.
В къщи си имаме чинка. Бях я намерил преди година и нещо. Не можеше да лети и я взехме. Сега е в клетка, но пуснем ли я, ще загине, защото може само да подхвръква, но не и да лети нормално. Задният край на дясното ѝ крилце стои вдигнат много нагоре. Нещо е било счупено, но не е зарасло както трябва май. Намирали сме и сме гледали и други птици през годините – както дневни, така и нощни. Някои сме успявали да спасим, други – не.
Никога не съм можел да си обясня страстта на много хора към гърмежите. Като съм бил малък и са ме возили с детска количка-двуколка (за проходили деца), не щеш ли, е започнала заря и гърмежите ужасно са ме стреснали, защото едно малко дете е много по-близо до природата на животните, които ужасно се плашат от гърмежи. Тази фонофобия си остана у мен за цял живот. Даже помня, че се страхувах и от звуците, които издаваше машината за почистване на градската канализация понякога, та съм се крил като дете от нея в къщи със запушени уши. Нашите правиха много опити да ме излекуват от този страх. Купуваха ми детски пистолетчета с капси. Като по-голям даже сме ходили с баща ми да стреляме с ловджийската му пушка по мишена в гората, та да свиквам с гърмежите. Нищо не помогна. Не ме питайте как съм изтърпял гърмежите в казармата, защото тогава тапи за уши нямаше или ако е имало, не съм знаел за тях. Добре че не бях нито артилерист, нито кашик. В повечето случаи при стрелби съм си запушвал ушите с памук, но той заглушава доста по-слабо от днешните тапи за уши. Най-полезното средство, което бях открил, беше след командата "Огън!" именно аз да дам първия изстрел. От своя собствен изстрел човек не се стряска толкова, колкото от чуждите, защото знае кога ще го произведе и го очаква. А и ушите бързо свикват с канонадата от изстрели оттам нататък и вече спираш да се стряскаш. Но трясъкът на тротиловите шашки от по няколкостотин грама (т.н. "артилерийски гръмове") на някои занятия беше много по-труден за понасяне, особено ако не го очакваш.
След преврата от 1989 г., когато пироманията у нас много се разрасна, се принуждавах през декември и януари да излизам навън само с тапи на ушите. Добре че през последните години взеха по-малко да гърмят, та тази година се престраших да не слагам никакви.
За разлика от някои държави, където ограничават гърмежите, у нас това може да стане само по нареждане отгоре (от ЕС). Да има и едно полезно нещо, което да направят покрай огромния брой простотии. Дали ще го направят не знам. Големи войнолюбци станаха.
