между другото, това дето го писах за последния заем е жив пример на сентенцията как знаниято носи печал.
значи пролетеска в старата загора си харесахме един партамен на зелено. щото беше на няма и 50 метра от щерката и можехме да ходим там по чехли, и съответно внучето, че и евентуалните бъдещи внучета, да идат и те по чехли у нас.
и подписах нещо, наречно предварителен догояор, и преведох моментално едни 15к ойро като капаро.
да, обаче половинката почна да мрънка. и почна да се интересува. питахме един адвокат, неин съученик, той вика че смепреди стои мноо прости да подписваме без правна подсигуровка, обаче според него договорът е стандартен и май сме се разминали. това март-април.
преди две седмици някъде почва атака от брокерката, която ни закара там на обекта и която се държеше, все едно стоителят ѝ е началник /може и да е, дедазнам/. вика айде, давайте да правим кердита и да приключваме, сиреч да си вземе парите. а то преди стиротеля бехме в един офис на уникредит и там си говорихме за ипотечен, та тя се беше оплезила да вземе комисионна както от стоителя, така и от банката.
да, обаче кредитния на уникредит в заарата беше некъв абсолютно некомпетентен /той там се явява функционер, или на целия клон, или на кредитните/. не можа да обясни за какво ни е български поръчител, той каква тежест ще търпи /не искам да товаря дъщерята допълнително, тя си плаща ипотека за нейния партамен, иска и за кола да тегли, всеки кредит отгоре си тежи/. пред мен тръгна да звъни на някой си и да пита @аз на хората сега какво да им кажа".
а тя цялата работа беше за 10-15к евро, дето ги исках, за да съм сигурен, че после ще имам налични за плочки, стени и т.н. идеята беше да се нанесем за постоянно евентуално след пенсиониране, т.е. след 10-15 години. това, дето ми го искаше строителя, си ги имах като наличност в сметката.
и пиша аз на строителя, че парите ги имам, да каже кога ще има акт 15, и да ходим на нотариус, и оня изригна като прискрипчен. ама то в договора било пишело акт 14. и той го имал от декември миналата година. пък ние сключихме предварителен договор март. а на мен в договора, на предпоследната страница, на срокове за плащане, изрично си пише до 45 дни след акт 15. казвам му го, а той вика виж на страница 2, член 3.3, там пише прехвърляне сле акт 14. аз му казвам, че ако иска може да прехвърлим нотариално всичко на акт 14, дето го има, пък аз да му платя на акт 15 /вбесих се, щото той взе да ме взаема за балък/, и въответно и той се вбеси. така де, няма само аз да си ям нервите.
намерихме заарски адвокат, така ни посъветпа първия адвокат от по-горе. той също ни понахока, че сме действали неразумно, ама учтиво. и се зае. оказа се, че строителят е човек с минало - строил в софия некъв небостъргач, дето го свързват с божков, намерили археоценности, сроковете заминали, опитали се да се хванат за поправката артекс, не знам колко са успяли, ама той нещо фалирал, в съдебните инфосистеми има дела срещу него, ама актовете не ми излизат, щото искат регистрация. сегашната сграда се води на фирма, собственост на жена му.
моята като го разбра това и съвсем се разфуча как искат да ни лъжат и да се махаме ние оттам. аз се помъчих да съм оптимистичен, че може и да завърши билдинга, ама той договорът наистина е така написан, че срокове няма, и тиквеникът искаше около 90% от сумата моментално. и аз няма как да знам дали въобще ще стигне до акт 15 или ще се мотае с години - не е като да не е имало такива случки, при това със стоители с безупречно досие.
и се почна. адвокатът вика - този договор не е вътрешно коректен, не е трябвало да го подписвате, ама по принцип като в срока на плащане пише акт 15 - значи това е по-легитимното. оня се пени, вика ще им върна капарото, да ми се махат от главата, аз ще го продам на друг. аз викам - да връща парите и да се разкарва, не ми се занимава, нищо че там в предварителния договор пише неустойка от 10% - да връща и да се маха. от време на време, сиреч 1-2 пъти дневно, звъни брокерката да ни убеждава да му преведем там едни пари и цветя и рози, докато ми писна и ѝ обясних, че повече с нея няма да се разправям, ще се разправям с адвоката, който от мое име да си говори със строителя. и тя млъкна. и слава богу.
та такава ми беше последната почивка в мамковината. прескочихме до албена за 4 дена, ама от разправии по телефона въоббше не можах да разбера, че съм отпуска и си почивам.
последно днес получих допълнение към договора, което трябва да подпиша, да ми върнат парите, и никой да няма претенции. обаче в допълнението няма срок, в който да ми преведат сумата, превалутирането еу/лв и после лв/еу остава за моя сметка, както и хонорарът на адвоката, дето даже не го знам колко ще е. срок ще сложим, другото ще го пишем във фонд "учим се, окато сме живи".
та цялата работа е, че ако моята нямаше 20 години стаж в полицията, и ако оня тиквеник не беше почнал да се репчи, сега като нищо щях да съм превел всичко и да си седя щастлив как някога ще имам партамен.
проучихме го, натрупахме знание, сега чакам да ми върне парите и да се отърва сравниелно безболезнено. и ако вземе да си довърши сградата, ще ме е яд. ако не ги върне - пак ще ме е яд.
а бе като тръгваш да подписваш по емоция - не събирай информация впоследствие, че само по-зле може да стане. личен опит. пресен.
