Събитията сега в Близкия Изток, които имат своята дълга и сложна предистория, в основата на която стои съперничеството за влияние там след залеза на Британската империя. След ВСВ, съответно по време на Студената война, там си съперничеха най-вече СССР и САЩ. Традиционните господари там - Великобритания и Франция след Суецката криза (при национализацията от Египет на Суецкия канал) бяха практически изместени. Самото създаване на израелската държава на Обетованата земя (1948 год.) е съпроводено от доста разнопосочно развитие. Отношението на Съветския съюз към нея е ambiguous. В самия СССР още преди ВСВ е създадена еврейска автономна област в Далекоизточния край, Биробиджан, както и опит за създаване на Еврейска Калифорния в Крим.
През 1948 съгласно резолюция 181 на ООН Британският мандат за Палестина бива разделен на две държави - палестинска и еврейска. При самото създаване Израел не е признат от нито една арабска държава. САЩ и СССР веднага признават новата еврейска държава, нещо повече СССР на практика въоръжава Израел с оръжие, най-вече от Чехословакия. Противно на очакванията новата еврейска държава се сближава със САЩ, а пък СССР подкрепя арабската кауза и така войни, предателства, интифади и сие … Та и до днес.
Израел съществува до сега най-вече заради подкрепата от САЩ – военната помощ за Израел е по-голяма от сумарната военна помощ за останалите страни. Израел притежава ядрено оръжие, а двойният стандарт на САЩ не допуска Иран до ЯО. САЩ успяха чрез Кемп Дейвидските споразумения (1978-79 год.) да неутрализират Египет като противник на Израел и да разбият антиизраелския арабски съюз. Постигнаха ликвидиране на партиите БААС (на т. н. арабски социализъм). Сега основни играчи в арабския свят са Иран и Саудитска Арабия две главни страни в световните доставки на въглеводороди, като СА е двойно по-голям доставчик от Иран. Впрочем американската дипломация беше подготвила признаването на Израел от СА за следващата година.
Палестинците до ден днешен биват лъгани и не получават своя държава. През 1994 година като част от договорите от Осло между ООП и Израел е създадена Палестинската Автономия, като прелиминарна структура на палестинска държава и трябваше след 5 години окончателно да бъде договорен статутът й като независима държава. Да, ама не! Днес т. н. палестинска държава е призната от 136 страни, не е член на ООН, но има статут на наблюдател. От 1948 година размерът на Палестина се свива и вече клони към изчезване. Това се вижда на тази карта
https://pbs.twimg.com/media/EPt-RJ7WoAUhWja?format=jpg&name=medium Междувременно еврейски заселници непрекъснато „усвояват“ палестинска територия. (Butch, не пиши глупости if you please!). Сега ивицата Газа е най-големият затвор на открито и е оградена от супер хай-тех стена. Берлинската е детска катеружка в сравнение.
За разбиване на ООП израелското разузнаване финансира и създаде Хамас като противодействие на Арафат и Фатах. Иран подкрепя сега Фатах, а 88 годишния Махмут Абас е сдал багажа.
Воден от моята професионално придобита подозрителност считам, че няма начин израелското разузнаване да пропусне подготовката на сегашната атака на Хамас. Правителството на Биби Натаняху (известен бандюга и изнасилвач), real bastard (както го нарече един мой познат висш еврейски деятел) вижда сега възможност за „окончателно решение“ на палестинския въпрос чрез ликвидацията на палестинската автономия в Газа и постепенно „усвояване на Западния бряг“. Биби се стреми към всичко или нищо, готов да загърби почти постигнатото с помощта на САЩ признаване на Израел от Саудитска Арабия и окончателно да реши проблема.
В края на деня големият печеливш е Китай, защото при сегашното положение получава времеви прозорец да се справи с Тайван. САЩ може да се пробват да водят три войни едновременно. Няма съобщение, какво точно толкова дълго (три часа) са си говорили Путин и Си Дзинпин. Русия трябва да бърза със СВО, защото нейният времеви прозорец изтича, ако в БИ утихне патакламата.
Не са хубави тия развития. Да поживеем и да видим.
Кой разбрал, разбрал.