Аз съм раздвоен.
От една страна оригиналниченето с изкълчения български го ненавиждам.
От друга страна да се превежда от други езици е прекалено.
Едва ли някой ще си хаби времето за това.
Лично мен ме мързи да се занимавам с преводи. Отделно че не съм професионален преводач.
Предполага се че аудиторията е достатъчно интелигентна и има поне базови познания по 1-2 езика.
Ако някой се интересува има Гугъл, Яндекс и още сума ти онлайн преводачи.
Аз постоянно ги ползвам.
Нищо не е еднозначно.
Езикът се променя и аз лично винаги съм бил ок с фонетичния правопис на рекиджа, напомня ми донякъде на героите на Пратчет, а и той така си говори и на живо. Не съм толко ок с 66 и тъпите диалектизми, които се съмнявам някой да изпозва в ежедневната реч.
Иначе съм виждал хора, заченати в Хайделберг(of all the places!!!), които дори и на 55 слагат запетайка пред "че" в "така че" и "въпреки че", което преди само 30 години, непосредствено след университетското им образование, би било повече от скандално.
На мен ми се е случвало да почна разговор на английски и да превключа неусетно на френски, с някоя и друга портокалска дума, като успоредно си мисля на руски за нещо скоро гледано в тубата примерно.
Езиците са богатство, единичните цитати на чужд език по-скоро биха провокирали ученолюбивия невеж да понаучи нещо, не да иска всичко да му се поднася на единствения език, който може да разбере.
От друга страна, секи си утвърждава българщината както намери за добре. Особено пък ако живее на безопасно далечно разстояние от страната и не плаща данъци там, въпрос на (о)гузност