Kerpeden, кое те учудва във всичко това (за което си прав). Това е суперпозиция на няколко доминиращи тенденции. Първо, комерсиализацията - "фестивал", "фиеста", "събор" - все бизнес. Второ, опростяването и опростачването - доминация на видимости над същности, профанации на мит, обичай, ритуал, на последование, дори!. Трето, десакрализация, тотална, изпразване от смислово съдържание в полза на все по експресивната форма. И това всичкото не е от вчера. Не съм антрополог, нито пък социален психолог, но тук се открива благодатно поле за изследователска дейност.
Същевременно, продължаваща власт на невежеството, на предразсъдъка - в нови форми и норми, синтетични, "пластмасови", но също така масови и реални, плашещи понякога. И що му остава на един ум, с претенция да е просветен? Да се опре на "достиженията на съвременната наука", и да вложи в рационална рамка някаква безумието наоколо, понякога, дори, каем се - и да се възползва от него с предимството на знаещия над невежия? А моралът, етиката ... Те къде остават? Прашасали и непотребни, в кьошето на битието ...
Ние сме по средата на пет или шест поколения (да ти са живи и здрави!) - дядовци, баби, прабаби, родители, ние, деца, внуци. И а кажи ми как да пренесем от предните три към следните три което е ценно и непреходно. Да дадем даденото ни. Щото в това е смисълът, накрая. Това е основанието да са били и да сме - да бъдат. Но нали усещаш как забързалото се време ни разпъва до крайност и колко все по-трудно става да си брънката и да не се осрамиш като най-слабата брънка. Как да се живее? Как да успеем?