На палатки като сме били спяхме на такива дюшеци...ама били мокри още!!1 Абе кой ти гледа тогава.Пък и спането ни толкова беше... Що риба и миди сме изяли по тия плажове...Божкееей!!! 
Спомен от дечицата от тези плажове, щото и някои от нас бяхме там. Баба ми и дядо ми, тогава на запределно патриаршеската за мен възраст 46 (стига сте хихикали, де, аз съм на пет и половина!) ме вземат на палатка някъде над Варна, къде не помня. Там вече е заседнала тайфата им, състояща се от таквиз матусаиловци и тук-там някое внуче-изтърсаче като мен, но рядко.
Някой се жертва за наглеждането на внучетата-изтърсачета, останалите - виж по-горе записките Керпеденеви. Внучетата строят пясъчни замъци, наглеждани от истински архитекти, пазят динята, закопана в пясъка, да не отплава след дюшеците, и най-важното - клечат внучетата около едни огромни плоски тенекии, под които е запален огън. Някои от вадещите миди наистина вади миди, внучетата ги нареждат на тенекията и са съсредоточени да приготвят мидите за манджа за вечерния огън. Каквото изядат при процеса - изядат, но нормата трябва да се изпълни! Кой да ти каже, че това е експлоатация на детски труд?! Пък и да каже - ще го заплюем дружно, защото едва ли ще пробвам нещо по-вкусно от тези миди, с всичкия прах и пепел на вятър, с опърлените пръсти и гоненето на проклетата диня! Що за дини бяха тогава, всяка една с плавателни умения и наклонности на Фелпс! Миди плакия, миди с доматен сос, миди с бял сос, миди на салата, миди панирани на шишче, миди две седмици без прекъсване и нито веднъж на никого не му стана лошо!
Върнете ме обратно, моля!
А, да, сега може да дадете и бялото вино, тогава не се полагаше!
