Но пък е забавно колко оправдания можеш да прочетеш, само и само да не се предприема нищо за закрилата на детето и борбата с домашното насилие.
Приемането на конвенция не е работа. От повтаряне на думата "халва", в устата не ти става сладко, казват мъдрите араби.
Работа е да си вдигнеш филейната част и да помогнеш на детския дом да преведе документите за осиновяване от днес за вчера и да платиш заверката, защото касата е затворена, а в нея и без това няма пари. Работа е да си зарежеш всичката работа и да докараш другарчето с редките езици при нотариуса, защото официалният преводач е осрал работата и го няма, а осиновяването не търпи отлагане. Работа е да седиш две нощи подред да правиш справки къде се лекува рядко заболяване и още два дни да просиш пари у шефа да пратят чавето на другия край на географията. Работа е да седиш до родилката и да я държиш за ръка да не избяга докато не подпише официалния отказ за чавето, а то иначе не може да бъде осиновено. Работа е след работа да ходиш да убеждаваш баща-пияница да плати двайсет лева за детски лагер и накрая да ги събереш между колегите. Работа е да скриеш приятелка и да речеш убедено на мъжа й, че е заминала за София, докато тя се тресе в гардероба ти, и да набеждаваш котката, че шуми. Работа е да отидеш на сватба, на която родителите на младоженката са се заканили да не стъпят, щото губят контрол над щерката.
Останалото са празни работи, щото хартията всичко търпи.