от различни вселени сме
Силно се съмнявам!
Щом продължаваш да пишеш и си още тук.
Убийството, казваш, е непростимо и по никакъв начин не го приемаш.
Обаче се случва непрекъснато и нито ти, нито един куп хора, борещи се с това, не са го не само спрели, но и поне ограничили.
А какво ще кажеш за действие, което не е описано нито в Светото писание, нито в 10-те Заповеди?
Примерно - да докараш някого до лудост с идиотското си държание, с непрекъснатото си пренебрежение и неглижиране на всяко нещо, което партньорът ти направи. И така - годна след година...
Имаш ли някой познат, който да е такъв гьонсурат, че да издържа такъв тормоз с години?
Само повърхностно споменах някои аспекти. Ако се задълбоча по-дребни детайли, нещата от страшни - стават катастрофални.
И това не е присъщо само на единия пол.
През живота си съм срещал доста семейства, в които или съпругът е абсолютен задник, или съпругата курва, ама не обикновена, а манталитетна такава. Предполагам, че разбирате какво означава това.
И?
Аз живях с жена си 38 години. Непрекъснато се джавкахме за какво ли не. Но НИКОГА, на НИКОГО от нас не е и минало през акъла да посегне, или да се стига до развод!
Как става така - мога да обяснявам с дни. Но само две неща са важни - безрезервни любов и уважение.
А за тези, които не са успели да разберат това... Какво пък. Следващият път ще си оправят грешките от този.
На стари години разбрах едно. Датите на раждане и смъртта не ги определяме ние. Но целия временен интервал между тях си е ЧИСТО НАША РАБОТА.
Така, че ако се е стигнало до някакъв сериозен конфликт и се е стигнало до някаква трагедия... то вината за това е и на двамата.
И, да се върна в началото. Докараният до безизходица индивид, ако вместо да посегне на живота на жена/мъжа си, вземе да лапне пищова - тогава вече може, така ли?
Или не?!