На "Червените шапчици" не им провървя. Него ден пожарната команда посрещаше важен гост, от най-високо ниво. Камионите бяха измити още предния ден, пилонът за спускане от втория етаж беше лъснат почти като звездите на пагоните на госта, а камбаната в двора, вечно насрана от пощенските гълъби, беше просто неузнаваема. Спас ненапразно се гордееше с екипа си, който беше сплотен в борбата и в отдиха. Та, целият състав на пожарната беше строен за преглед и в дежурката нямаше никой, който да вдигне истерично звънящия телефон. Докато се усетят всички, че това не е телефонът на някой от тях, а полузабравеният с шайба, червените шапчици на пластмасовата рекламна табела вече бяха станали на черни шапчици.
Спас покани важния гост да присъства на потушаването на пожара, да даде насоки и ценни указания, което бе оценено по достойнство. Цялата кавалкада се придвижи към горящото кафене, со все охрана, пожарни коли, лимузини и преса.
Дядо Матейко беше успял героически да издърпа Тодорка, която първо беше спасила дамската си чанта и комплект ножове, а после се беше юрнала да гаси комина, бълващ ефектен черен пушек видим от километри. Двамата стояха достатъчно далеч от пожара, но бързо се упътиха към пожарникарския шеф.
- Дядо, ти какво правиш тук? - учуди се Спас.
- Зетко, ами седнах да си почина на път за млекарницата, и какво да видя, гори вътре! Веднага влязох да видя дали няма някой, който да се нуждае от помощ! Ето, Тодорка сама се беше заела с гасенето, едва я уговорих да излезе!
- Правилно, господине, много правилно, първо спасяването на удавниците, после всичко останало! Аз сам точно това бих направил! - свойски го потупа по рамото важният гост. - Виждам, самозапалване във вентилацията, често се среща!
След тази оценка на пожара местният застраховател Жорето-Сам-си-си-виновен не посмя да гъкне и тръгна да обяснява на шефа си защо точно тази щета ще трябва да се плати. Такова не му се беше случвало от години!
Междувременно някой от бдителните съседи беше снесъл на собственика на "шапчиците" за пожара. Предвиждайки необозримите разходи, той скоростно беше докопал адвоката си, който му беше изготвил на коляно светкавичен договор за работническо-мениджърска приватизация. Единственият работник и мениджър беше все същата Тодорка, затова договорът не беше дълъг. Собственикът подписа за себе си и от нейно име и се втурна към пепелището, където една част от пожарникарите героически гасеше туй, що не гасне, а друга част кибичеше за да се запише участие. Бившият вече собственик ръчна в ръката на Дорчето договора и й шъкна, че тя е вече собственик по закон и да се оправя. За разлика от него Дорчето вече беше чула началото на разговора на Жорето с шефа му и прие спокойно срутилото й се на главата кафене, което след няколко минути се срути и физически. Журналистите бързо взеха по няколко интервюта от нея, от дядо Матейко, а една изключително журналистическа личност успя да вземе и от машината за кафе, която пожарникарите изнесоха под чаршаф со все вътрешния й живот. Важният гост погледа още малко пламъците, пък си подбра екипа, благодари на Спас за развлечението, което му припомнило младите години, и тръгна по други пътища. С него тръгнаха и доволните журналисти.
На пепелището остана една Тодорка, която взе почерняла от сажди вилица и нарисува направо на паважа архитектурната схема на новото кафене. Мислеше дали да го кръсти "Спасение дебне отвсякъде" или "Вита Бела". После реши, че Витко ще схване това като намек пак да я ухажва, а едва се беше отървала от прасенцата-касички, които той упорито й подаряваше в такива периоди, и реше засега кафенето да остане без име.