Днес е първият рожден ден на Кръстника без него.
Приготвила съм за кардиналчетата в двора специална трапеза. Според местния фолклор, кардиналчетата идвали там, където идвали ангелите. Само дето много зачестиха напоследък. Не че ми е жал за семките, а за това, че с всяко едно кардиналче си отива и част от мен. С Кръстника - историите за Русе, за киното, за Ленинград преди да стане обратно Петербуг, за кулинарните пристрастия и за Кръстницата Лена, за колегите по работа и не по нея, за два форума, и двата вече на Небесния Сървър, заедно с част от пишещите в тях. Майтапите и пожеланията за разни празници и без повод. Дребните клюки, кой къде е бил и какво е видял. Ненаписаните му книги. Незавършените истории.
Кардиналчетата тежат всяко някъде към двайсетина грама, колкото човешката душа, казват.
Наздраве, Кръстниче, и да ти се намира там, където си! Не се притеснявай за кардиналчетата, за тях грижата е моя работа.
Кръщелничето