Късно се включвам на тема "музика", ама вчера се върнах от ОрландоВЦИ. Една седмица без интернети и пр. Много успокояващо ми подейства.
Некогиш баща ми беше 6 г на "гурбет". Първото което накупи беше всякаква звуковъзпроизвеждаща и звукозаписваща техника. Мой приятел ходеше на уроци по китара при К. Маричков. Та взима той след урока 2-3 "тави" назаем, тича у нас, "драсваме" ги набързо и на другия ден ги връща. Изчетохме де що имаше и издадена и неиздадена литература
. Юрая ми бяха една от любимите групи .... много блусове изкарваха, а ние тъкмо бяхме открили удоволствието да държим в ръцете си китайски порцелан
. Та Юлско Утро си беше страшен блус, но аз никога не съм чувал, камо ли участвал в некви мероприятия свързани с него, вземайки предвид, че съм 50% варналия и там си карах ваканициите, покрай една група по-възрастни брат'чеди. Говоря за лета 74-76 (как хвърчи времето). Кога понаучих нещо от ингилизкия, Юрая ми паднаха в класацията. Текстовете им нещо хич не ми "идват". Обратно, Битълсите ми се издигнаха в очите, точно заради текстовете - простички, ежедневни...нещо като "Искам да държа ръката ти" или пък "Парите не могат да ти купят любов". ...
Като добавка към думата как лети времето: вечер най-големият внук мми се обади (те в момента са на почивка). Та ме спазари, след 2 седмици да го карам ...на СРЕЩА с г-ца!!!
Докъде стигнах - да карам внука на срещи