Да, и като изказ. Интонацията. Ритъмът на речта. Наистина ми напомняше Гамизов и, да, хич не съм му фен на него.
При близо, колко бяха, 55 000 мнения, сигурно доста нещо може да се извади от контекст и да се спекулира с него. Особено от някоя прилежна злобарчица дребна. Но това не ме притеснява. Така съм мислил, така съм чувствал, така съм писал. Биз съм ясен, честен и открит, какъвто съм и в невиртуалния си живот. Без да си мисля какво ще ми струва тогава или по сетне. Вероятно, това е представата ми за форум. Но може би греша. Махнах се от "другото място" заради незаслужени и нечестни обиди от човек, към който съм бил добронамерен, загрижен и дори приятелски настроен. Махнах се и заради двойните стандарти.
Още не ми е ясно за мнозина тук, пребивавали или дори пребиваващи "там", кое ги е довело. Сред тях има и такива, които никак не са ми липсвали, а и аз едва ли съм им липсвал. Дори, допускам, отдъхнали са си с облекчение, което сега ги напуска. Е, имам надежда за тях. Едва ли ще чакат дълго. Честно казано, не намирам основания да "пребивавам". Близък другар и приятел, който четеше форума, ме убеждаваше, че си струва и даже трябва. Но пък най-близките ми ме питат "защо си го причиняваш всичко това", а аз нямам отговор. С годините и силите и времето намаляват. Естествен процес. И идва време човек да реши, разбрал че не за всичко ще има време и сили, за какво да ги използва. Кое си струва. Слава богу, в живота и в работата си имам неща, които си струват. И времето, и силите. И честното отношение изисква решение. Честно към хора и неща, честно и към себе си. Да си отговоря срещу какво размених време от единствения си живот. Срещу 55 000 поста в някакъв форум. Адресирани към хора, които не познавам, а някои дори и не харесвам. И защо това? Запълвам някаква празнота? А тя откъде иде, когато животът ми и денят ми са пълни с толкова неща, които си струват. А има хора, дето ме питат как успявам. Което е смешно, защото те знаят от една трета до най-много половината от това, с което се занимавам наистина. Горчивата ирония е в това, че от тези, които са най-наясно, най-близките ми, отнемам най-много. "Пак ли си във форума", "Пак е във форума" - такива едни. Което ще рече, че пак съм до тях, но не с тях. С вас. А дали го заслужавате. А дали си заслужава.
