"Господ да ми прости, но от целия поамериканчен синтаксис, приповдигнати думи и интонации не разбрах почти нищо. От толкова космически цифри, пари и успехи, от такива дейности и помощи на МВФ моментално ми се завъртя главата.
Веднага обаче схванах, че Кристалина Георгиева силно обича и силно подкрепя властта в България, защото според нея България е някакъв остров на стабилността със страхотни брутни вътрешни продукти, с двойно намалена безработица и все такива розови балони.
Върнах се десетилетия назад. Имах усещането, че гледам на малкия екран, както се казваше някога, поздравление на съветски партиен и държавен ръководител за конгрес на БКП.
Цветя и рози.
И нито дума, че България е раят на корупцията и бедността, че страната се тресе от скандали, от протести, викове и стонове. Няма такава работа. Госпожа Кристалина Георгиева е закачила с кламер дежурната усмивка на лицето си и говори хубаво и учестено. Това видях от най-издигнатата българка..."
Обаче Николай Милчев не вижда истината, а се самозаблуждава: "И се питам – какво им става на тези хора? Тъжното е, че знам отговора – изкачат ли се на върха на планината, нищо не виждат надолу."
Евроатлантиците не искат да видят, че нищо не е случайно, както казал един американски президент, в политиката няма нищо случайно, всичко така е предварително замислено, нещастията ни през последните 30 години, се дължат на отровния и хищен Запад! И нито Путин, нито комунизма са ни виновни.