Езиковото обучение по байТошово време и четенето на чуждоезична литература

[аменеменема]

като му я представиш така, че да го заинтересува и способността се появява

По-скоро е обратното: може да се заинтересува само ако е способен да усвоява съответната област. Учителят, водещият или треньорът са важни, но не решаващи. Ако човекът е способен да се справи, ще намери как, а ако не – могат да му помогнат само малко. Има си човешки предопределености.

тя внезапно почваше да учи съответната наука с лекота, а след известно време пак ставаше мъка

А може би лекотата е била илюзия, самозаблуда, вземане на желаното за действителност. Затова и късовременна.

[Butch]

Офтопик. Наскоро четох статия за традиционните семейни модели на черноморските гърци, на Диана Радойнова. Препоръчвам ви я. Много е интересна, дори за мен, дето уж следва да знам тези неща отвътре. В статията се споменава, че старите гъркини строго са заръчвали на дъщерите си - говорете на децата на гръцки! ще загубят езика иначе! Това е така, защото дори говоренето на гръцки се е преследвало. Прабаба ми, след закриването на гръцките училища със закон, е преподавала на децата от града тайно, вкъщи. Не че созополските гърчета не са си знаели майчиния език. Тя ги е учила да четат и пишат на него. Което никак не е било безопасно. 8)

Созопол трябва да е в някаква друга България. В тази България която знам, някъде 1961-1962 година в Стара Загора изучването и говоренето на гръцки не е било инкриминирано или забранявано.
Откъде го знам? В тези години нашето семейство бяхме съквартиранти с гръцки политемигрант. Те си имаха клуб в града. Не помня чия идея  беше, но записах в някаква група където деца на имигрантите учеха гръцки (писмено). Не беше нелегално. Класната стая беше в училище. Не беше платено. Поне не знам нашите да са плащали. Anyway, не го научих, че ме подиграваха децата в училище, че съм учил гръцки. Останах си с гръцкия буквар. Отказах се. Бил съм много малък 10-11 години. Толкова съм разбирал. Едно от многото неща които не съм научил.
Десетина години по-късно моя роднина докато завърши френска филология в София, научи и гръцки та в новото време можеше да си прави бизнес с Гърция.
Та така със забраната на гръцкия език в БГ.
Не е добре да се лъже. А от друга страна "talk is cheap".

[Чок觧]

като му я представиш така, че да го заинтересува и способността се появява

По-скоро е обратното: може да се заинтересува само ако е способен да усвоява съответната област. Учителят, водещият или треньорът са важни, но не решаващи. Ако човекът е способен да се справи, ще намери как, а ако не – могат да му помогнат само малко. Има си човешки предопределености.

тя внезапно почваше да учи съответната наука с лекота, а след известно време пак ставаше мъка

А може би лекотата е била илюзия, самозаблуда, вземане на желаното за действителност. Затова и късовременна.

Опитвам се да те разбера . Наистина не всеки може да стане певец - за това се иска слух ; не всеки може да стане художник , поет - за това се иска талант , но някак си не мога да се съглася , че човек неможе да научи поне един чужд език ! Не говоря за хора , които владеят 2-3 -4 и повече езика - там навярно също е необходим някакъв талант .
Не мога да се съглася и с твърдението , че "евреите са богоизбран народ" -вечно гонени , преследвани , мразени , избивани ! Но за да успеят да се съхранят , освен религията , другото оръжие им е било езика или езиците . Във всяка страна , където се заселят , едно от първите условия е било да научат много добре чуждия език , за да се слеят с останалото население . В същото време , те запазват своя език или си създават нов . Така евреите от Испания , Южна Европа и Мароко , си създават езика  ладино(джудезмо , спаньолит , сфарадит) с който да общуват помежду си и да не бъдат разбрани от околните . Той е смес от староеврейски , испански , каталонски и малко френски думи . Говорещите този език се наричат сефаради(испанци , испански евреи) . В Западна Европа пък евреите създават езика идиш - смес от немски и староеврейски . Говорещите го се наричат ашкенази(германци , немски евреи) Може би тази двуезичност им помага впоследствие да научат и трети , четвърти чужд език .
  А всеки чужд език ти дава достъп до информация , която останалите нямат . А информацията е знание и знанието е сила ... да преодоляваш трудностите в живота , да оцелееш ! :)

[Lillian]

Firmin
 Това е така, защото дори говоренето на гръцки се е преследвало

кога е било това?
ние живеехме в центъра в Бургас, заобиколени от гръцки семейства/с такъв произход/
, говориха гръцки спокойно, учеха и децата си, но и те като нас не научиха
всеки ден чувах - кукла му, корици му,  винаги поздравяваха по празниците с "да си жив и здрав, да ти се радваме"
щастливи дни в зелените дворове на детството, никой не го е грижа грък ли си, българин или арменец, ако направиш беля - родителите непременно ще научат :D

[аменеменема]

не мога да се съглася , че човек неможе да научи поне един чужд език

Не съм и твърдял нещо подобно. Нали ме цитираш – къде го има?
Казвам само, че в овладяването на което и да е знание и умение заложените у човека способности имат решаващо значение. Език ли ще е, друго ли, все едно – за едни е лесно, за други много трудно.

Специално за чужд език, ако човек живее в съответната среда, все някак ще го научи – никакви хиляди думи, може би, но на някакво битово ниво всеки ще може. Ако обаче не живее и не говори с носители на езика, а по природа овладяването на езици не му е силна страна, забрави! Не става, небъдница е.

Не мога да се съглася и с твърдението , че "евреите са богоизбран народ"

Това пък кой изобщо го твърди тук?

Чоки, още нещо: не слагай шпация пред запетайка! Ти май го правиш навсякъде, но на езиците, които съм виждал, такова нещо няма :)

[Чок觧]

Значи аз не съм те разбрал за единия чужд език .
***
 Имаше един тук , дето подмяташе , че съм представител на "богоизбрания народ" , та се наложи да го блокирам ! :)
***
Аз преди никъде не слагах шпация , ама Геновева/Ленчето , лека и пръст от стария форум непрекъснато ми "подвикваше "  ШПАЦИЯТАААА ! и аз почнах да слагам шпация и отпред и отзад ! :) Честно казано , отначалото не знаех какво е "шпация" , добре , че жена ми работи на Офис , ама пък тя ме учеше да слагам по две шпации отпред и отзад на запетаята . На мен ми се видяха много .
Ще ми е трудно сега да се отуча !

[Firmin]

кога е било това?
ние живеехме в центъра в Бургас, заобиколени от гръцки семейства/с такъв произход/
, говориха гръцки спокойно, учеха и децата си, но и те като нас не научиха

Не внимавате нещо. Писах ви, че прабаба ми е учела гръцките деца. А то ще рече 20-те години на ХХ век. Вече има доста нещо писано за събитията около 1906 и след това и за съдбата на черноморските гърци. Четете, просветете се. Българска история е.

[Lillian]

Четете, просветете се. Българска история е.

нравоучителен си
но въпреки,че те харесвам, понякога ми вселяваш съмнения
може би в конкретния случай е трябвало да се доверя :image008:

[Firmin]

нравоучителен си
но въпреки,че те харесвам, понякога ми вселяваш съмнения
може би в конкретния случай е трябвало да се доверя

Ироничен съм. В не-форумното ми битие ми се доверяват и тези, които не ме харесват. Във всеки един случай. Щото доверие се печели трудно, а се губи за миг. В описанието на зодията ми - Огнен кон по китайския - се казва, че който веднъж е видял гнева му, повече не му се доверява.

Голяма част от бургаските гърци, с които си живяла, са навярно с произход от Созопол, Анхиало, Месемврия. Така е и с рода на другата ми прабаба, един от големите гръцки родове по морето. Живели са на Фердинандова.

Колкото до гръцките политемигранти, партизани, дошли след гражданската война в Гърция, за които Butch е писал, там нещата са съвсем други и като генезис и като отношение на властта. Коминтерновско, не националистическо.  8)

п.п. А на когото му се чете, може да започне, например, с нещо от тук
http://cps.bas.bg/bulgarian/ss-CV.html

[аменеменема]

Ще ми е трудно сега да се отуча !

Хайде сега, не е трудно, а и нали точно за езици говорим. Това е част от езика.

Преди препинателен знак – точка, запетая, двоеточие, точка и запетая, удивителна, въпросителна – не се пише шпация (интервал), а след препинателен знак – точно една шпация.

Преди и след съединителна чертица (дефис) няма шпации, напр. по-хубав, горе-долу. Няма шпация и пред чертицата за пренос.

По една шпация се слага преди и след („дълго“) тире (което се различава от дефиса).

Това е, готов си :)

[Lillian]

п.п. А на когото му се чете, може да започне, например, с нещо от тук
http://cps.bas.bg/bulgarian/ss-CV.html

а не, дистанцирам се от пристрастни автори
всъщност прочетох трактовката на събитията на Румен Аврамов , интересно наистина, но не споделям ,че причините, както винаги са икономически
междуетническата лудост не трябва да се подценява

и хайде, че ще вървим на обяд у една Дария ;D

[Bacho Кольо]

Съвсем скоро прочетох в "Рапорт пред Ел Греко" , каква операция е извършила Гърция по спасяването на понтийските гърци от Задкавказието и прехвърлянето им в района на Северна Гърция. При това - под непосредственото ръководство на Казандзакис.

А в днешна Украйна, между Мариупол и Бердянск има десетина селца, населени с потомци на понтийските гърци.

[Banshee]

ама не ми говори за Пиф е Еркюль,

Малко е изстинала следата за Пиф, обаче на мен самите Пиф и Еркюль не ми бяха направили толкова впечатление в комиксите, колкото Доктор Жустис (японските приключения), Лъки Люк, Рахан (не му бях фен, ама го помня  :D ).
И най-много  - на "Армията на доктор Моро", от която научих за оригинала - "Островът на доктор Моро" на Уелс. 

[Чок觧]

Пиф и Еркюл съм ги чел и гледал в "Юманите Диманш" през 1967г !!!

Не зная вашите спомени за тях от коя година са били , тези комикси излизаха като сериали и може по ваше време вече да не са били интересни . Заедно с Пиф и Еркюл имаше и поредица с едно лисиче и едно мече , ако не се лъжа , пак там

Е ,преди това през 1956-57 съм получавал "Веселие картинки" и от там съм учил руски с Буратино и Моливчо ! :)

[Banshee]

Моливчо !

Моливко и Сръчко ли? :) Също велика книга.



Братовчед ми имаше богата колекция от пифове, беше абониран, а я допълвахме и от антикварните книжарници, възможно е някои издания да са ми били набори.

[67]

Та, езиковото обучение на децата. Аз нали имам двенки, при това в ужасно разпиляна ситуация: едната баба и половината рода говори български, другата баба с дядото и другата половина от родата говори руски. Изначално живяхме във френска Канада, сега живеем на ръба, между английската и френската част, но основният език наоколо е английски.
Ми нищо. Говорят и четирите, пишат отлично на двата официални (но това е резултат от франкоезичното им училище, нищо като "потапящи програми", чист френски), четат и български, и руски, но пишат слабо, поне по-малкото, което сега "ходи" на курс по български като чужд език. В училище учат испански като чужд език, могат да си изпросят боя, ако им се наложи, но не повече. Интересът не е голям, защото даскалицата е ужасно скучна и слаба като преподавател. Като ми пишат бележки на вратата, пишат на български. Когато не искат никой в училище да разбере какво си приказват, използват български. Ако решат да се присъединят към руска група, посрещат ги като свои. И никакви психо-отклонения! По-големият е роден в България, по-малкият - в Канада.
Но има си железни правила - никога не се мешат езиците! Никога! Дори след мрънкане "Ама ти знаеш какво искам да кажа!" Не знам! Ей ти речник, ей ти компютър, ще ми го кажеш правилно! Иначе се почва "Кидос, пошли сутрешна брекфаст фер!" и става мазало. А така винаги можеш да научиш нещо ново, като например това че "clear leather" било да си извадиш пищова.   

[Асол]

Моливко и Сръчко ли? :) Също велика книга.

Много я харесвам. Моята изчезна някъде преди много години, пък сега се чудя дали да я търся, щото госпожицата вече порасна. Въпреки че почва да учи руски и книжлето като за начало ще свърши работа.
Пиф и Еркюл никога не съм ги харесвала - тъпички ми идваха. Изобщо, комиксите не са ми били интересни. Книгата си е книга

[Banshee]

Книгата си е книга, но и комиксът си е комикс. :)
Моливко и Сръчко беше преведена на български, моята беше такава.

[Асол]

И моята беше на български. От година някъде насам не купувам вече книги, щото няма къде да ги слагам - първо, а второ - имам повечето хубави произведения, писани някога. Ся, нещо трудно ми хваща окото, освен разни криминалета и трилъри..

[Чок觧]

На мен Моливко , Сръчко , Буратино и още няколко персонажа ми бяха като комикси във "Веселые картинки" , просто с нетърпение чаках следващата книжка . Получавах и "Мурзилка" но тя не ми беше така интересна - не зная защо .
И аз страшно мразя мешането на езиците ! Моите синове слава Богу не са го правили и не го правят . Може би защото вкъщи всички говорим на български , а те помежду си - на иврит и английски(в Израел от рано започват да учат английски) . Бяха започнали да учат и испански , заради някакъв сериал по един от каналите на телевизията и им бях купил учебник и компакт диск на испански , но големия отиде в казармата и не продължиха .

[Banshee]

Всъщност децата никога не ги мешат езиците, някакси знаят кои думи към кой език са. Като пораснат, почват да го правят. Или да се превземат.  ;D

[Пешо]

От година някъде насам не купувам вече книги, щото няма къде да ги слагам - първо, а второ - имам повечето хубави произведения, писани някога. Ся, нещо трудно ми хваща окото, освен разни криминалета и трилъри..

И аз така. От повечко години.

[Firmin]

Моливко и Сръчко ли? :) Също велика книга.

Карандаш, Самоделькин. Но и Буль-Буля и Дырка.

На новогодишните ни карнавали в училище аз винаги бях Буль-Буль, а приятелят ми Йордан (Честит имен ден, Дака!) - Дырка.  :D Аз с моряшка фланелка и копринения шал на майка ми на главата, той с шлифера и бомбето на баща му.  ;D

[67]

Всъщност децата никога не ги мешат езиците, някакси знаят кои думи към кой език са. Като пораснат, почват да го правят. Или да се превземат.  ;D

Като ги домързи да мислят - и се почва.
Друга голяма беда са калките - изразът се превежда вместо да се замести.

[Чок觧]

Аз в България отдавна не купувам книги . Виж , децата ми успяват да намерят по нещо интересно - малкия ми син купи някаква готварска книга , големия - някакъв сборник пословици и поговорки . Малкият ми син обаче тук непрекъснато си купува книги и вече е напълнил една библиотека .
В България двете ми библиотеки са пълни до отказ - ще ви покажа третинка от едната , пълна с Болшая Советская Энциклопедия и още две енциклопедии , останали от баща ми .

[SvSophia]

"Кидос, пошли сутрешна брекфаст фер!"
 :)
Това ми е познато във варианта "Дай ми, пожалуйста, бонбонку"

Браво за мъдрото решение да не се мешат езиците, 67. И за търпението да се отстоява ежедневно.

[Lillian]

От година някъде насам не купувам вече книги, щото няма къде да ги слагам - първо, а второ - имам повечето хубави произведения, писани някога. Ся, нещо трудно ми хваща окото, освен разни криминалета и трилъри..

И аз така. От повечко години.

а налагало ли ви си е някога да се лишите от книгите си - да ги изоставите, изхвърлите, да ги нямате повече?
за дарения не говоря

[Lillian]

Аз в България отдавна не купувам книги .
В България двете ми библиотеки са пълни до отказ - ще ви покажа третинка от едната , пълна с Болшая Советская Энциклопедия и още две енциклопедии , останали от баща ми .

много хубава библиотека ,Чоки!
и изглежда, че е в хубав дом

[Асол]

а налагало ли ви си е някога да се лишите от книгите си - да ги изоставите, изхвърлите, да ги нямате повече?

Не. Освен това избягвам и съм избягвала да давам книги, щото после трудно ми ги връщат и се изнервям. Така са ми изчезвали някои и се е налагало да търся отново да си ги купувам

[Vançe]

  Интересна тема, за мене странична, че не съм учил чюзд език, освен по задължителност..

  Но сега ми дойде на главата начало на трудов път на наш Мишью..
Чи той не знай нищо за "Човек и общество", както претенциозно имаше такъв предмет в училище.. Не знаят нищо за политикономията, за цената на парите, за профсъюзи и т.н.  работодатели - цел, работовзематели - цел.. Нали ме разбирате??

  Ако някой си направи труд да напише Политикономия за сегашните лапетя /продавач - консултанти и подобни/, ще направи голям хаир..

   Аз намерих нещо, ама дълго - дълго,  https://chitanka.info/text/6116/11#textstart...

Нещо като издание за фризьорки и фитнесструктури няма ли негде?

 

[67]

а налагало ли ви си е някога да се лишите от книгите си - да ги изоставите, изхвърлите, да ги нямате повече?
за дарения не говоря

Непрекъснато. Нали едно местене е равносилно на два пожара, та ... Има неща, които си пътуват свято в ръчния багаж или се оставят на сигурно място с надежда да бъдат впоследствие прибрани, но физически е невъзможно да се носи всичко. Пък и приятели "заемват" и забравят.

[67]

  Интересна тема, за мене странична, че не съм учил чюзд език, освен по задължителност..

  Но сега ми дойде на главата начало на трудов път на наш Мишью..
Чи той не знай нищо за "Човек и общество", както претенциозно имаше такъв предмет в училище.. Не знаят нищо за политикономията, за цената на парите, за профсъюзи и т.н.  работодатели - цел, работовзематели - цел.. Нали ме разбирате??

  Ако някой си направи труд да напише Политикономия за сегашните лапетя /продавач - консултанти и подобни/, ще направи голям хаир..

   Аз намерих нещо, ама дълго - дълго,  https://chitanka.info/text/6116/11#textstart...

Нещо като издание за фризьорки и фитнесструктури няма ли негде?

Що бе, Ванче, не е никак сложно! Максимум се събира на три страници. 
Радвам се да ви видя двамата със Света София! 

[SvSophia]

Срам не срам - едното жилище прелива, другото - и то, минахме на електронни четци, когато е възможно.

[Lillian]

а налагало ли ви си е някога да се лишите от книгите си - да ги изоставите, изхвърлите, да ги нямате повече?
за дарения не говоря

Непрекъснато.

на мен ми се наложи веднъж да се лиша от всичките си книги
не съм правила усилия след това да възстановявам старите, просто си купувах нови
давам си сметка, че не събирам неща - нито музика, нито сувенири, нито книги
мога да се разделя с всичко, винаги

[SvSophia]

 И аз се радвам, 67. Липсвахте ми.

[Banshee]

Ванче, "по задължителност" също се брои.
Иначе, за икономическата просвета, сещам се, че преди няколко години един колега (с десетина години по-млад от мен) научи от мен за "принадената стойност", никога не беше чувал този термин. Броя си го към добрите дела.

[Пешо]

От година някъде насам не купувам вече книги, щото няма къде да ги слагам - първо, а второ - имам повечето хубави произведения, писани някога. Ся, нещо трудно ми хваща окото, освен разни криминалета и трилъри..

И аз така. От повечко години.

а налагало ли ви си е някога да се лишите от книгите си - да ги изоставите, изхвърлите, да ги нямате повече?
за дарения не говоря

Да. Налагало ми се е да изхвърлям големи количества книги, след като съм ги предлагал на библиотеки и на антикварни търговци. И в момента имам едно 150-200 тома, мухлясващи на тавана, които се чудя какво да правя.
Все стойностни книги, предимно 'додемократични' издания.

Ако има някой мераклия ?

[аменеменема]

… имам повечето хубави произведения, писани някога. Ся, нещо трудно ми хваща окото …

„Аз предложих на бай Ганя една от книжките си, за да си съкрати времето с четене, но той любезно отклони предложението ми, защото бил чел доста на времето …“ :)

[Асол]

И сега що се заяждаш? Не виждам връзката с бай ти Ганя

[Lillian]

Да. Налагало ми се е да изхвърлям големи количества книги

и аз веднъж изхвърлих всичките си книги, без речниците, бяха страшно много,стотици
не съжалявам, просто се сетих сега за това, но се оказва,че на повечето хора това им се налага понякога

[Пешо]

.

Не мога да се съглася и с твърдението , че "евреите са богоизбран народ"

Това пък кой изобщо го твърди тук?

Аз го твърдя. И някои други източници.
Например тук и тук по-подробно.

Ползвам повода да повторя въпроса си - какво обидно има в това да предположиш, че някой, живеещ от 20 години в Израел, е евреин ? Чоко ?

[аменеменема]

Веднага това ми дойде наум и не можах да устоя

При мен книгите са хиляди, но продължавам да купувам и дори някои печатам на принтер и си ги подвързвам (развил съм технология и умения в тази дейност).
Отвреме навреме разчиствам, като дарявам или просто давам на вторични суровини.
Останалото да изхвърлят тези след мен, като дойде времето за това.

[SvSophia]

Кураж голям си имала, Лилиън.
Дрехи, обувки, други разни вещи прочиствам два пъти в годината - пролет и есен.
Книгите сърце не ми дава - не само гола съм без книги, но боса, гладна, жадна и съвсем самотна.

[Vançe]

Максимум се събира на три страници.

  Бае Манрико на една, Кайли на четери, те ти три средно.. Аз и без страници му говоря, само на закуска.. Ама тати - мама са толкова близки, няма как да знаят сложни работи.. Ако видим във фейсбука.. друга работа..

 Ама драга 67, ако напишете три странички, дайте ги.. Навярно с вашите лапетя, подобни проблеми си говорите??

[Lillian]

Кураж голям си имала, Лилиън.
...

не беше кураж, беше Животът
но , не знам защо, изпитах известно облекчение тогава

[Пешо]

някои печатам на принтер и си ги подвързвам (развил съм технология и умения в тази дейност).

И аз бях много добър в тази дейност, но само за дефицитна специална литература. И за няколко 'забранени' книги.

[Vançe]

за "принадената стойност",

 Битанем, утре на обед ще питам портиери, индженери и работници.. Сабалям не ща, хич няма да мислят отговори, а по обед ще са разговорливи..

[SvSophia]

"но само за дефицитна специална литература"
Учебникът на Кирил Мирчев по старобългарски език в студентските ми години - нямаше ксерокси, нямаше скенери, нямаше принтери, с някакви връзки ми го копираха и аз не зная с каква технология (циклостил вероятно), дадох го на подвързия. Още си го пазя.

[len]

И мойта къща е затрупана с книги, но не мога да си представя как ще ги изхвърля! И в апартамента на родителите ми има книги. Като си идем от тоя свят, надявам се децата да не ги изхвърлят, а тези, които няма да ги интересуват да дадат някъде. Мъж ми изпращаше книги за Македония, чрез един приятел. Есента имах случай, който ме разстрои. Излезли сме на разходка с мъж ми и племенника в гората над селото на майка ми, където имаме виличка. Вървим си по една пътека и гледаме край пътя изхвърлени книги, грамофонни плочи, даже едно изтърбушено кресло. Книгите бяха стойностни - Павел Вежинов, Фани Попова-Мутафова, Шарлът Бронте, класика, криминалета също, детски книжки. Мокри, защото дъжд беше валял. Ами обърна ми се душата. Събрахме ги, не бяха много повредени от дъжда. Наредихме ги на терасата на вилата да съхнат. В една от книгите намерихме разни бележки, даже акт за раждане, човекът е бил някъде 37 набор. Един живот - изхвърлен ей-така навън...Какви са тия деца на този човек, не знам...Не вярвам цигани да са обрали книги...

[Асол]

Не вярвам цигани да са обрали книги...

Не са. Те щяха да ги занесат на вторични суровини, нямаше да ги хвърлят до пътя.

[67]

Ванче, наистина си говорим. Че кой друг да им го каже - политкоректните програми са да замажат де що могат, банкерските инструкции са за зарибяване, оставаме последен окоп.
Помня, голямото като навърши подходяща възраст, му спретнахме кредитна картичка, с минимално количество кредит и под зорко родителско око как се ползва. То като понахитря, един ден я "изтървало" в училище. Последвал дружен рев от съучениците му, че ако това е истинска кредитна карта, то тя е ужасна, ще му съсипе живота, ще го удави в дългове, и прочие, така им били казали родителите. А то рекло, ами моите родители ми казаха и как да я ползвам, така че... Само дето трябва да ги хванеш дечинките отрано. Аз що не взема да го напиша наистина...

[Владимир Дерменджиев]

Никакви проблеми нямаше по Бай Тошово време. Можехте да учите и английски, и френски, и немски (все западни езици), продаваха даже грамофонни плочи комплект с притурка някакво ръководство, а записите бяха на диктори родени в съответните държави, които помагаха при произношението, за да бъдат избегнати ужасният акцент и интонацията на училите в български училища или завършили филология в София.

А за да ошлайфате слушането, радио "Гласът на Америка", БиБиСи Лондон, "Свободна Европа" и други предлагаха прекрасна възможност. Не всички от тях бяха заглушавани от комунистите.

[Владимир Дерменджиев]

Офтопик.

Защо, когато съм на линия, не ми свети зеленото квадратче?

[Vançe]

   
Аз що не взема да го напиша наистина...


 Напиши , моля.. 
 Ама нали говорим за лапетята. Чювствителни и подозрителни към родственици, да го сложиш в пространство авторитетно.

[Butch]

"мога да се разделя с всичко, винаги" :aplause:

"Don't let yourself get attached to anything you are not willing to walk out on in 30 seconds flat if you feel the heat around the corner." :way_to_go-1308:

[Firmin]

И мойта къща е затрупана с книги, но не мога да си представя как ще ги изхвърля!

То и аз така, ама жената рече, че ще изхвърли мен. 

Иначе, ако сме сериозни, изхвърлял съм и ще изхвърлям книги. Както знаете и по ника ми - Firmin - отношението ми към книгите е библейски "питателно".

И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.   
И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.   
И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.
(Езекиил, 3:1-3)

И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.   
Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.   
И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
(Откровение, 10:8-10)

Та, казвам, книгите са като храната. Но и храните са различни. Някои имат срок на годност. Ако им е минало времето, изпровождаме ги с последна почит. Така, с определени книги е добре да се разделиш и те да си идат с мир, заедно с мислите и чувствата, които свързваш с тях. Това, в НЛП термини, са "котви". А понякога и с някои "котви" е добре да се разкъса връзката. Други, обаче, отлежали, стават по-добри. Като еленски бут. 

Това беше нематериалното основание, макар и тъй плътоядно изложено. Но си има и банални, материални. Например, когато реших, че трябва да си сменя библиотеките, че да си събера книгите, оказа се, че вече не правят библиотеки (шкафове, простете играта на думи). Книгите категорично не са част от интериора на модерното обиталище. Библиотека до тавана е демоде, комай. Няма нужда холът ти да прилича на кабинет на оксфордски професор или на нюйоркски либерал, за да внушаваш някому интелектуалност (99% автосугестия). Сега, като се сетя, и ме напушва смях. При едно от подрежданията на книгите, което майка ми, твърде непредпазливо, ми възложи, ги бях подредил тематично. Майка ми рече няма да прилича холът ми на кварталната библиотека. Наложи се да пререждам - по големина и цвят. Лошо няма. Рационалният ми ум намери утеха в идеята за интердисциплинарност на наредбата и.  Докато ги редях се забавлявах с това да търся връзки между озовали се в съседство идеи.

[Banshee]

които помагаха при произношението, за да бъдат избегнати ужасният акцент и интонацията на училите в български училища или завършили филология в София.

А, акцентът да ти проблемът, особено за английския, който се говори с какви ли не произношения по цял свят. Въпросът е да можеш да получаваш и предаваш адекватно информация.
Чувал ли си как английската кралица говори френски? 

p.s. Не че аз съм завършила филология в София. Нито пък съм чувала как английската кралица говори френски, но предполагам с какъв акцент - като другите англичани. :D

[Darby]

Колкото до гръцките политемигранти, партизани, дошли след гражданската война в Гърция, за които Butch е писал, там нещата са съвсем други и като генезис и като отношение на властта. Коминтерновско, не националистическо.

За отношенията между "старите" гърци в България и политемигрантите (както и за редица други неща) пише Теодора Драгостинова в "Между две родини" -

Theodora Dragostinova. Between Two Motherlands: Nationality and Emigration among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949, Cornell University Press 2011.

Аз я ползвах на място в библиотеката на Института по балканистика. В Националната библиотека липсваше, поне допреди около две години.

[Darby]

Offtopic (извинения към модераторите!)

Firmin, в предишния форум бяхте споменали, че готвите публикация (бях Ви питала дали ще е свободно достъпна или не). Ако не представлява проблем, бихте ли казали какво бе по-нататъшното развитие на нещата.

[Bradatko]

Нищо не може да ме накара да изхвърля книга! Здрава.
Изхвърлял съм, когато е станала на парцал и вече по никакъв начин не може да се поправи. Две или три, през целия си досегашен живот.
Как да изхвърля нещо, което ми е отворило очите?!
Чета от петгодишен. Сиреч от 60 години.
Не помня ден, в който да не съм прочел нещо.
Сега вече не купувам книги. Вкъщи имам над 3000, а съм прочел над 4000.
Единствено в казармата понамалих темпа - по разбираеми причини. Но там пък имаше едни военни шедьоври...
Още помня едно заглавие - "Лопатката - приятел на войника"!
Сега съм нафраскал четеца с поне 300 заглавия.
Преди Нова година извадих около 20-ина вече прочетени книги. В смисъл, че ги прехвърлих в дисковото си хранилище.
..................
Само едно не мога да разбера. Защо, след като толкова нещо съм изчел... си останах толкова тъп?!