Първо, не си пазя "столчето". Напротив, направих нещо, което тези преди мен не направиха за мен - дадох път на по-млади. Преди доста време. И може би сгреших. Оказа се, "столчето" им било цел, а не опорна точка, от която да работят за промяна. Години по-късно, те са там, където ги оставих. Опитът си и позицията си използват главно за личното си благоденствие. В това, признавам, са много по-успешни от мен.
Второ, държат ме на служба тези, които има власт за това, заради знанията и уменията ми, които така и не постигнаха. (Не ги стигат, защото не отделят времето, ресурсите и усилията, които отделям аз, ежедневно, за да ставам по-добър в това, което правя.) А и някой трябва да свърши и работата, все пак, нали?
Трето, неравенството и бедността, като ляв човек, възприемам като противници. И така, следвайки Сун дзъ, изучавам прилежно и усърдно противника. С нАучни методи. Щото борбата с тях и ефектите им за някои е удобен и припознат отскоро лозунг, а на мен ми е работа.
Четвърто, обективно, вече съм на възраст, при която враждебните подмятания на по-млади за "столчета", на които съм се заседял 30 години или дори половината от тях, стават ежедневие. Това е естествен процес. Но естеството на процеса изисква, както е в природата, за да ме замени, по-младият да е по-добър от мен в това, в което ме сменя. В природата това се доказва в битка. Аз, поне, се бих. Нищо даром не бе ми дадено - нито уважението, нито подкрепата, нито правото да ръководя и решавам, дори и това - да работя, което мога и умея. И както е в природата, нека младите се чувстват поканени и насърчени да се докажат. Но, много моля, нека не идват въоръжени само с младостта си. Няма да им стигне.
Пето, така съм устроен, че въпреки критиките "спри да ги учиш", насочени към това да запазя предимствата, които знанието и опитът ми ми дава, за лична употреба, не спирам да споделям знание и опит с колегите си. Обучил съм стотици. И съм благословен с това, че десетки от тях се оказаха не само прекрасни хора и колеги, но и способни да се учат. Удовлетворен съм. Сянка върху удовлетворението ми хвърля фактът, че никой от младите ми другари не поиска да се учи. Тъжно. Скръбно, дори.
Тези по-горе са източник на самочувствието ми и ми осигуряват спокойствието да ви търпя обидите и невежеството, без да е необходимо да им давам симетричен отговор. Ако това ви създава известен дискомфорт, моля да бъда извинен.
