Имам няколко коментара към Калинчевата идея.
Аз имам постоянен адрес в България, както мъжът ми и двете ми деца, едното от които на гласоподавателна възраст, а второто вървящо с бързи стъпки към нея. Ние за местните избори сме четири "мъртви души", но сме си в списъка. Партидата за телефона до съвсем неотдавна се водеше на баба ми, покойница от 2003-та. Водата е на мое име, одма съм си изкарала справка, ако ми трябва. По всички изисквания, ние четиримата живеем в България.
По-малкото отроче е родено в чужбина и общият му престой в България едва ли надвишава половин година. Обаче то си има ЕГН и до скоро се водеше автоматично здравно осигурено, преди да успея да дотичам и да го отпиша от системата. Как мислите, дали някой за тези 15 години се опита да разбере това дете защо, аджеба, не ходи на училище? Как е толкоз здраво като камиче, че веднъж хрема не го е хванала, да не говорим, че не е ваксинирано за нищо според българските картони? Обаче мога да се хвана на бас, че ще го има в следващите избирателни списъци!
Та, как предлагате да ни урегулират нас, дето сме такива чужбинско-местни? Повечето от приятелите ми наоколо и малко по-далеч са в практически същата ситуация, поне докато са живи възрастните родители.
