Последното не е само твоя лична особеност, а присъща на подавляващ процент от населението, което е и обяснението за дереджето на държавата. С такъв матриял - толкова!
Моето недоверие към БСП, че може да изпълни визията си има предистория.
Доверието ми към ГЕРБ и в частност към Баце е още по малко.
По чисто лични причини имам силно негативно отношение към всякакви мафии и тези които работят за тях.
През 2006 имах "късмета" да вляза в пряк сблъсък с една от най неприятните мафии, украинската.
По точно с неин клон в Чехия в който на ниско ниво бяха наети българските мутри.
След като отнесох два яки побоя и беше ясно че след третия може и да не оживея, реших да се обърна за помощ към държавата. Управляваше тройната коалиция.
В МВР ми казаха, че международните мафии са извън тяхната компетенция.
В сградата на НСБОП изобщо не ме допуснаха, там се влизаше с пропуск.
Отидох на Позитано 20, там двама млади около 30 годишни кариеристи ме баламосваха един час и толкова.
Този клон на украинската мафия в Чехия работеше с чешки милионер мафиот с фабрика за нелегално производство на алкохол. Украинците му осигуряваха евтина работна ръка при почти робски условия.
Самите украинци чрез българските мутри се занимаваха с трафик на жени, наркотици, изнудване и за каквото още се сетите.
Един от "бизнесите" им беше търговия с български паспорти, вече беше ясно че България ще влезе в ЕС и украинската мафия се уреждаше с български паспорти.
Тогава един български паспорт струваше 500 евро, след събирането на стотина кандидати, адвокат уреждаше документите и пристигаше в България да уреди (купи) паспортите от корумпираната българска администрация.
След като вече почти не остана към кого да се обърна, се обърнах към президенството, проблема с продажбата на БГ паспорти все пак засягаше и тях. Там ме посрещна една лелка, юридически съветник на президента която директно ми заяви, че такова нещо като купуване на български паспорти няма и не може да има, при положение че бях виждал десетки такива паспорти в украинските мафиоти.
И с това ми се изчерпаха всички възможности да получа съдействие от държавата или която е да е нейна институция.
Как се измъкнах от това положение?
Полезно е да го знаете.
Благодарение на Германското посолство в София и най вече на аташето към него.
Подобно като в НСБОП българската охрана изобщо не ме допусна да прекрача прага на посолството, но за мой късмет предвидливите германци бяха оставили пощенска кутия пред посолството в която може да пуснеш съобщение.
Само няколко часа след като пуснах съобщението ме потърсиха по телефона.
Имах няколко срещи с аташето и българската му преводачка.
Аташето ме попита дали искам да скрия самоличността си от българските власти в интерес на моята сигурност. Казах им че вече съм контктувал с българските власти на тази тема. Тогава ми извадиха пропуск за НСБОП, той и преводачката имаха постоянни такива. Да не ви обяснявам какво мазнене беше пред германското аташе в НСБОП, по данните които им дадох извадиха досиетата на всички български мутри на служба към украинската мафия които познавах, повечето бяха с по 5-6 висящи дела, а един с 8 за който аташето попита защо не обявен за издирване.
Отговора беше само мънкане.
Аташето ми предложи да ме изпрати в Чехия за съдействие на германските служби.
Но не се оказа нужно.
Изпращаха ми материалите по ЕМейл за разпознаване, докато накрая се добраха и до чешкия милионер мафиот.
Още си пазя за като спомен паспортната му снимка в уголемен формат, изпратена за разпознаване в пощенската ми кутия в гугъл. Както и част от другите материали.
По съвет на аташето напуснах България за около 3 години, докато нещата утихнат.
Задължен съм на германците, затова при скитанията ми из ЕС, съм точил английската, френската, испанската, по малко норвежката и шведската държавни социални системи, но не и германската. То не се и налагаше навремето. Преди да ги напълзят ромите достъпът до германските частни социални организации беше напълно свободен.
Но това, че тогава БСП като управляваща партия ме остави да се справям сам с мафията не съм го забравил. Това си беше живо предателство от тяхна страна. Как да им имам доверие, че са се променили, като не виждам никакви признаци за това. Още по трудно е да забравя от кои среди е Бацето и партията му.