Така че вероятно никой нямаше да научи нищо, ако не беше точно този "Wako Koeki", или по -скоро гореспоменатият гражданин на име Кумагай.
Гражданинът Кумагай се скиташе напред -назад в продължение на четири години като папа Карло, обслужвайки сделката на века, и вече очакваше някои лични придобивки.
Но в началото на 1985 г. той изведнъж разбра, че собственото му ръководство го е отхвърлило с обещаното повишение и след това е прекратило договора напълно.
Не, какво не е наред, мислите - човек е работил 22 години по линия на нелегален износ в целия червен блок, от които 10 години директно в Съюза ... Знае много деликатни неща за всички нас?
Може би да се обиди? О, добре, някакви глупости ... „Аз съм обикновен японски бизнесмен, а не някакъв Рамбо“, спомня си по -късно Кумагай. – Изморих се да правя бизнес в Русия и просто исках да напусна това.
А те се отнасяха с мен като със слуга “. Тогава Кумагай се опита да преговаря „по лошият начин“: той поиска дебело обезщетение, обещавайки в противен случай да ги издаде в CoKom. Мислите ли, че се получи?
Или вече сте започнали да разбирате как японците правят бизнес? През април 1985 г. Кумагай е изгонен. Тогава започна процес по Кафка. Кумагай подаде жалба до полицията в Токио.
Там беше приет и ... забравен. "О, така ли?!" - уволненият мъж се ядоса и през декември 1985 г. отнесе случая до Париж, до централата на CoCom, където описа основните обстоятелства по случая
(имена, юридически лица, дати, спецификации), и в същото време отвори очи за сделките, които управляваше в Съюза и Токио, в тяхното японско министерство на промишлеността и търговията.
Повикаха „Тошиба“ и „Иточа“, като на шега: „- Признавате ли вината си? - Не. - Не, и без съд. Какво? Да разпитвате Кумагай? Да, добре, никога не знаеш какви листове за удобство ще бъдат подписани ...
"Е, добре!" - помисли си Кумагай и отиде с документите до американското посолство. В средата на 1986 г. администрацията на президента на САЩ се обърна към Япония. "Какво е това?" - кротко попитаха отвъд океана.
"Ние не знаем нищо", отговориха в Токио с каменно лице. Имаше повече от четиридесет такива обжалвания от САЩ. Същият отговор стигна до всички: лъжи и провокации .
През януари 1987 г. Вашингтон подхване другият път: през Норвегия. Там всичко се оказа малко по-просто: правителството разтърси държавния Kongsberg, намери документите и, посивял от ужас,
предаде цялата фирма на американците. На 24 март заместник -държавният секретар на САЩ Ед Дервински се срещна с японски дипломати, изрази най -дълбоката си загриженост към тях и
намекна за тежестта на последствията за двустранните отношения. На дипломатически език това означаваше: ще ви бият допълнително и евентуално веднага с крака по лицето. Какво направиха японците?
„Не бяха открити следи“, „информацията се разпространява от мениджър, обиден от уволнението“. Междувременно Пентагонът много се развълнува, осъзнавайки какво се е случило.
Е, все пак: според военните оценки, сега, за да се възстанови способността на флота да засича съветските лодки на същото ниво, ще са необходими 25-30 милиарда долара
(това са 54-65 милиарда долара по текущи цени) в оборудването за откриване и това ще отнеме 15 години. Прогнозите бяха груби, но врявата в Конгреса беше ужасна.
Държавният департамент завъртя очи и отиде при президента Рейгън. Рони завъртя очи още по -силно в отговор. Той имаше добри отношения с японците,
а с премиера им Накасоне като цяло бяха приятели. Но на 27 март Рейгън обяви предстоящото налагане на санкции върху доставките на японска електроника за САЩ.
Едва след това премиерът Накасоне се включи в случая и благородните воини в Токио внезапно спряха да омотават. На 30 април японските сили за сигурност иззеха документите
в централния офис на Toshiba и изведнъж откриха следи от измама с металорежещи машини. „Напълнихме две стаи с документи по случая“, коментираха по -късно те.
В рзултат: двама топмениджъра на Toshiba подадоха оставка - президентът на цялата група Sugiichiro Watari и ръководителят на борда на директорите Seichi Saba,
както и няколко ръководители на подразделението Toshiba Machine. Двамата проспали далаверата стрелочници ги вкараха в затвора. Общо девет души бяха съдени, но повечето бяха оправдани.
Какво е характерно: когато ръководителят на една от фабриките в Тошибов получи поръчка за MBP-110 за СССР в началото на 80-те години, той обърна вниманието на ръководството към ограниченията на CoCom.
Висшите другари от корпорацията любезно препоръчаха на колегата да си замълчи и да си свърши работата „възможно най -бързо и ефективно“.
На Toshiba Mashin беше забранено да търгува с комунистически страни за една година и беше наложена глоба от 100 милиона долара (това е дванадесет процента от годишните продажби на подразделението).
Иточу излезе с тримесечна забрана за търговия с комунистите. Норвежците направиха най -простото нещо: разбиха групата Kongsberg, запазиха чисто военно производство за себе си и продадоха
всичко останало на частни лица. Американците приеха закона „За говедата , които са вършеят без команда“, според който наложиха тригодишни санкции върху вноса на Toshiba Machines
и продуктите на Kongsberg в САЩ. Преди това Toshiba похарчи още сто милиона долара за лобиране и изпиране на имиджа си в Съединените щати, но не успя особено:
санкциите все пак бяха наложени (въпреки че заплашваха да ги накажат за пет години и да затворят вноса на всички стоки на групата, а не само на инженерната компания).
СССР и Япония официялно си изгониха няколко дипломати и търговски представители, депортирани по обвинения в шпионаж. През 1988 г. американците изразходваха
113 милиона долара за „напреднали изследвания в областта на подводните технологии, необходими в контекста на разкрития скандал„ Toshiba-Kongsberg “.
Антон Железняк: „Това беше първият знак. Американците трябваше радикално да подобрят основния„ работен кон ”на своята хидроакустика-комплекса AN / BQQ-5,
увеличавайки способността му да открива подлодки с нисък шум, включително тези с ниво на шум под фоновият океански шум. Стана ясно че само подобрение по предишните методи -
с разработването на фундаментално нови ХАС - няма да доведе до нищо друго освен до ускорено прахосване дори на американския военен бюджет.
В крайна сметка флотът даде началото на програмата ARCI - Acoustics-Rapid COTS Insertion - която позволи увеличаване на възможностите на ХAC чрез подобряване на тяхното изчислителна апаратура,
без да се засяга самите антени,които са скъпи и обемисти. " Разследванията показаха, че и други японски компании (по -специално Konica и Olympus),
както и производители на индустриална автоматизация и полупроводници, са се правели подобни измами през онези години.
Положението сред фирмите във Франция, Италия и Федерална република Германия не беше по -добро. CoCom сериозно преструктурира работата си, западните страни увеличиха наказателните
присъди за нарушения на контрола върху износа. Въпреки че подводниците все още отстъпваха на американските, изоставането значително се намали.
Естествено, въпросът не беше само в винтовете, включени в контрабандните машини, но и в научно обоснования комплекс от мерки за осигуряване на нисък шум на новите кораби с ядрена енергия.
Моралната поука едно: порокът на някой друг е ваша собствена печалба. Морал номер две: не спестявайте от ключови служители. Малко повече причастност към съдбата на Кумагай би решило проблема и може би
никой нямаше да знае за измамата. Вместо това се оказа най -добрият случай за учебниците: как да получите големи пари и да дадете на целия свят безплатен майсторски клас по Божията роса и райските порти.
Китай редовно се занимава с нещо подобно, като е постигнал големи висоти в това. И Русия, съдейки по историята на доставките на турбините Siemens d Rhsv, също не забравя за подобни начини за решаване на проблемите.
Тема: Русия (Re: Russia) (Прочетена 2967269 пъти)