Освен това аз твърдо смятам, че на Русия и трябваше време за да издържи санкционен удар и да се въоръжи подобаващо, и реагира, когато беше готова. Тогава не беше. Мноо вода и промени изтекоха от 2014 насам
Така е, много неща станаха. Ето някои от тях.
1) В редица градове на Източна Украйна се проведоха референдуми и на тях хората поискаха отделяне от Украйна. Например в Мариупол. Путин не просто пренебрегна това – той предупреди изобщо да не ги провеждат.
2) Путин нареди на двете републики да спрат военните действия, а те се развиваха успешно – войските на републиките сами громяха тези на Украйна. Путин нареди също Харков, Мариупол и ред други градове, готови да напуснат Украйна, да си стоят в нея.
3) Путин натрапи на ЛДНР „Мински споразумения“, които им вързаха ръцете. Украйна, от друга страна, струпа и укрепи голямо количество войска срещу Донецк, откъдето и до днес безнаказано избива местните жители.
4) Междувременно Москва организира и изпълни чрез свои ЧВК или агенти в самите републики убийствата на водачи като Алексей Мозговой, Павел Дрьомов и ред други. Хората като Мозговой ясно осъзнаваха и открито посочваха, че източник на войната и враг на народа им е змийският възел от руски и украински олигарси. Тези хора се опитваха да построят наистина народна република, затова и бяха ликвидирани.
5) За няколко години на мястото на жалката си, победена и деморализирана войска Украйна с помощта на САЩ изгради огромна и отлично въоръжена и обучена армия с висок боен дух, готова да се сражава до победа или докато не бъде унищожена. Сърцевина на тази армия станаха някогашните нацистки батальони „Азов“, „Айдар“ и др., разраснали се в полкове и прелели из цялата армия.
6) Чрез продължаващата оживена търговия с уж вражеския киевски режим Москва активно го подпомагаше, и в частност има съществен материален принос в укрепването на украинската армия.
7) Многогодишната националистическа пропаганда в Украйна даде и дава плодове. През 2022-а украинското общество изглежда още по-русофобско, отколкото през 2014-а. Включително много хора, за които родният език е руски, бяха превърнати, къде от пропагандата, къде от двуличната политика на Путин, в украински националисти, което значи яростни русофоби.
Не е случайно, че голяма част от речта на Путин в навечерието на войната беше ругаене на болшевиките, които, видите ли, били виновни за проблема Украйна. Путин всъщност се опитваше да замаже собствения си огромен принос към този проблем – принос, натрупан през всичките дълги години на управлението му. Историята, паметта на хората, няма да позволят това да стане.
