Недкович зачете сред тържествена тишина. Всички напрегнаха уши, но приятната новина за победата, явена от "Клио", не се потвърдяваше. Напротив, известията от бойното поле бяха лоши: не само Подгорица не беше взета, но и последнята чета на Любобратича беше разбита в пух и прах и той сам беше забягнал в Австрия.
Носовете на всички увиснаха. Голямо разочарование и скръб се прочете по всичките лица. Сам Недкович биде разстроен и гласът му пресипна и отслабна.
Мичо Бейзадето, облян от внезапен пот, побледнял и разтреперан от яд, извика:
— Лъжи, лъжи и лъжи! Те на кирливия ми фес да разправят бабини деветини! Любобратич ги е бил, та ги е поразил!. Вие не вярвайте ни една дума от тоя вестник!
— Но, бай Мичо — забележи Недкович, — тия телеграми са взети от разни европейски вестници. Ще да има нещо истина.
— Лъжи, лъжи — турски лъжи, ковани в Цариград! Ти "Клио" намери да четеш.
— И аз не вярвам — каза Хаджи Смион; — вестникарите лъжат като цигани. Аз в Молдовата помня, имаше един вестник, каквото кажеше — все лъжа.
— Уйдурмасиони.
