През повечето време Подоляка произвежда сводки, чиято задача е да поддържат впечатлението, че на фронта нещо все пак става, освен само да мрат хора. Тогава не се занимаваме с него.
Обаче от време на време му кипва и наругава „отговорните другари“ от едно или друго равнище, защото го вбесява безсмисленото, с нищо неоправдано харчене на войнишки животи и бойна техника. Както в последния случай с поредното форсиране на реката. Тогава вече Подоляка предизвиква раздразнение и почваме да се занимаваме не с казаното от него, а с него самия в стил „тоа па къф е“.
Ами те такъв – украинец, руски човек, който от все сърце иска Русия да успее и негодува срещу безумията „отгоре“. И трябва да бъде поздравен, че го прави, защото едва ли е без рискове.