Не бива да се говори на едро. Нито за българите като народ, нито за събития, дори и да са с огромно значение като световните войни.
Насъскани тролове по руските форуми повтарят ли, повтарят, че „две войни сме воювали срещу тях“ и сме „предатели по природа“. Това не е вярно и е жалко, че и у нас някои го повтарят.
През Първата война сме воювали, но все пак защитавайки се – не сме отишли в Русия да ги нападаме.
През Втората – да преброят колко руснаци са воювали срещу страната си във войските на Власов, Краснов и др., че и в СС! Защото българи воювали срещу СССР няма. Има войски от почти цяла Европа, но българи – не!
А нима не предадоха СССР и Русия всичките си съюзници в края на 1980-те? Изобщо, доколко може малка страна да „предаде“ голяма и как се отразява на малката, когато голямата я предаде? Тъй че, както казват те самите, чья бы корова мычала, а ваша б молчала.
Но аз не обвинявам „руснаците“ заради предателствата на върхушката им, от които и те, и светът жестоко пострада. Не приемам и подобни обвинения към „българите“.