Древни времена, ама съвсем древни! На македонец, тогава още югославявнин, в Пловдив му обират колата. Идва полиция, трябва да се състави протокол. Македонецът говори... ми македонски, който език не може да бъде вписан в протокола. Други европейски езици са му непознати. Вдигат по тревога майка ми, която превежда сръбски. Македонецът изпада в див възторг, защото и сръбският му е близък до английският му, ама няма начин да не се разберат. Е, разбират се, в прокотола е записано, че на гражданина му е превеждано от заклет преводач със сръбски.
Още по-жизнерадостни времена. Аз съм решила да се задомявам в Петербург, пардон още е Ленинград. Чудничко, но ми трябва превод на паспорта за гражданското. Моят паспорт е направо напечатан и на руски в по-голямата си част, но понеже е чужбински документ, изисква се превод. Отивам в преводаческото бюро, питам дали ще ми го преведат от руски на руски. Там се обижда някаква фльорца, обвинява ме, че съм обиждала съветските преводачи, съветския нотариат, абе май само съветския цирк бях пропуснала да наобиждам. И ми казва, че ще ми го преведе или за два месеца, или на частно вечерта, ама да отида у тях си, на другия край на географията. Аз се пищисвам, обаждам се на консулството, те се обаждат обратно и една мила дама в същото бюро казва дайте да видим дали има някакви други езици в паспорта ви. Търсим двечките и намираме, че под името пише на ФРЕНСКИ име-бащино-фамилия. Ура, казва милата дама, аз има право да заверявам от езика на Молиер! И така моят паспорт биде преведен на руски от чист френски!
